били и какъв живот са водили. Татко таеше в себе си дълбока почит към мърт вите. Тълкуваше
историите, които те пазеха във вечното си мълчание. Сега той самият лежи погребан в земята,
на чието преобръщане някога бе посветил живота си. Гробището на Грефсен. Семпла гранитна
подпора под стара бреза. Само името му. Издялкано в червен камък. Няма години, които да
привързват татко здраво към времето. Грижа се съвестно за фоба. Садя и плевя. Поливам и
торя. Защо? - питам се. Паметта на починалия ли тачим? Или отдаваме почит на собствената си
мъка, собственото си лишение? Дали не го правим, за да осигурим на мъртвите последен
пристан тук, на земята? Надгробният камък е паметник на един живот. Рано или късно нашето
собствено име ще бъде издълбано и позлатено.
Мама също е мъртва. Ракът я отнесе. Вече измина някоя и друга година.
II
По някаква причина тази нощ сънувах мама и татко. Никога не ми се случва. Сигурно
затова се събудих толкова рано. Взех си душ и прелистих няколко норвежки вестника на табле-
та, преди да се затътря към столовата. Извадих късмет - намерих си празна маса за двама до
стъклената стена с изглед към маслиновата горичка. За закуска хапнах бъркани яйца с пресни
хлебчета, пих току-що изцеден портокалов сок и шварц кафе.
Когато хората се взират в мен, никога не знам дали го правят, защото ме разпознават. Или
защото съм албинос. Генетичен дефект. Чисто и просто. Не е нещо, над което раз мишлявам.
Освен когато се поглеждам в огледалото. Или се чувствам отхвърлен. Най-ужасно беше в
детството ми. Да бъдеш онзи там. Ала това не е нещо, за което ми пука. Вече не.
След закуската се запътих към конферентната зала. Анджелика седеше до централната
пътека на десети ред, заче тена в Кориере дела Сера. Щом ме забеляза, тя се премести по-
навътре, за да ми направи място до себе си.
– Бьорн - поде с нисък глас. Нотка на... не знам... нещо кокетно? Но не. Едва ли. От
първия миг прозрях, че никога не би ѝ минало през ума да флиртува с мен. Не спадах към онзи
тип мъже, по които би хлътнала Анджелика Морети.
Наоколо залата вече се изпълваше.
– Полицията появи ли се в крайна сметка? - попитах я.
– О, да. Най-сетне. Претърсиха стаята, без да открият и един неизвестен пръстов
отпечатък. За щастие лаптопът се намери. - Изгледа ме многозначително. - Лоренцо си бе
забравил зарядното у дома, та го остави да се зарежда в стаята на един колега малко по -напред
по коридора. Спомни си едва след пристигане то на полицията Лоренцо винаги си забравя
зарядните. Винаги! На мобилния. На лаптопа. Дори на машинката за бръснене.
– Какво са докопали крадците?
– Само няколко принтирани листа... Непонятно е. Кой би имал интерес да отмъкне
книжата на Лоренцо? Защо? Какво ще ги правят?
Самият главен герой стоеше на сцената, подготвяйки се за сутрешния си доклад с
помощта на лаптопа. На екрана просвет ваха снимка след снимка - гравюри на Нострадамус,
страници от книги, портрети на Медичите. А също и дигитализираното копие от писмото на
Нострадамус до Козимо Велики.
В 9 ч. залата притъмня. Блясъкът на прожектор заслепи професора, който пристъпи
напред към ръба на сцената.
– Добре дошли отново, добре дошли и на новопристиг налите - поде той. - Днес ще
разгледаме книгите с пророчества на Нострадамус Алманаси и Предсказания. Ще проучим
понятия като Библиотеката на дявола, Ръкописа на Войнич и Книгата на мъдреците. За
въведение обаче смятам да направя кратка биографична презентация на нашия приятел,
гадателя Нострадамус.
Сигурно ти е позната историята? Мишел дьо Нострдам се ражда през 1503 г. в
южнофренското селце Сен Реми дьо Прованс. Поначало еврейският му род се именува Гасоне,
ала всички евреи от Прованс били принудени да се покръс тят в католическата вяра, за да се
спасят от гонения и прокуда. Ето защо семейството приема фамилията Нострдам, на която по-
късно той придава латинската форма Нострадамус. Мишел живее в Сен Реми до
шестнадесетата си година. Будно момче. В Авиньон изучава граматика, реторика, логика,
аритметика, геометрия, музика и астрономия. Всич ко това на латински. В университета на
Монпелие придобива медицинско образование. Полага изпита на възраст 22 години и си купува
четириъгълна докторска шапка, доказваща, че има разрешение да практикува. По същото време
се налага като лекуващ чумата. По трагично стечение на обстоятелствата обаче жена му и двете