да оставим мобилните телефони и фотоапаратите си. После пак ни пуснаха навън. На жегата.
При най-стария и известен паметник на цивилизацията, най-голямата статуя на света, изсечена
в естествена варовикова формация някъде преди около 4000-5000 години. Учените все още
спорят по въпроса за възрастта й. Сфинксът.
Тяло на лъв, глава на божество.
Целеустремени като гидове на туристи, Ник Карвър и Уилям Блекмор ни поведоха под
останалото без нос лице, заобиколихме гигантските предни лапи, където работниците се бяха
заели с изкопаването на тунел под скалната статуя. Подмина ни камион, натоварен с каменни
блокове и пясък и обгърнат в облак шум и дизелови отходни газове.
Върху платото от северната страна на дългата 73 м статуя - между сфинкса и пътя нагоре
към пирамидите - бяха установили временни бараки, които археолозите и ръководителите на
разкопките използваха за полева щабквартира. Изкачихме се един етаж по-нагоре - стъпалата и
парапетите бяха сковани от груби дъски. Първата врата бе онасловена:
Никълъс Карвър
Ръководител на разкопките
Уилям Блекмор
Ръководител по научната дейност
Офисът беше тесен. Климатизиран. Ник извади от хла дилника пет бутилки леденостудена
вода. Намята ни ги по ред на номерата. Седнахме около разклатена маса - Анджелика,
професор Морети и аз от едната страна, Ник Карвър и Уилям Блекмор от другата. Отвинтих
капачката и пих. От вън се чуваха бръмченето и трещенето на строителни машини и камиони.
– Надявам се, че през нощта сте се наспали добре след изтощителния вчерашен ден и
дългото пътешествие - поде Ник Карвър. Хвърли бърз поглед на часовника си. - За нас с Уилям
този ден е вълнуващ. В хода на предстоящия час ра ботниците ще достигнат метеорита. Ще
бъде поставен в под платена оловна каса и ще отлети право към САЩ. Очаква го екип от учени.
- А вие? Готови ли сте за послед ната фаза? Ние ким нахме и смънкахме „да" един през друг.
Ник Карвър положи ръце на масата с разперени пръсти.
– Метеоритът... Понеже тъкмо той е в центъра на всичко това. Метеорит... - Той затърси
думи, преди да продължи. - Познати са ни четири фрагмента от Камилския метеорит: Първият
и най-голям е самият метеоритен камък. Прекарал е 4000-5000 години зазидан тук, в сфинкса.
Тъкмо него ще извадим сега. Останалите фрагменти са два плоски камъка, които са се
откъртили при удара му в земята. Въпросните две плочи свършват като светини в кивота, който
израилските племена са носили по време на странстването си през пустинята. Къде са останали
те впоследствие и къде се намират понастоя щем, все още не знаем. Последният и най-малък
фрагмент е просто тресчица: Делфийският амулет. Украшението на Дел фийския оракул.
Магическо бижу, на което са приписвани све щени качества. Делфийският амулет е давал
прозрения за бъдещето на Делфийския оракул, а по-късно и на Нострадамус.
Ник Карвър прокара поглед по всеки един от нас.
– Четири фрагмента. Всички те произхождат от един и съ щи метеорит.
Уилям Блекмор пое щафетата:
– За египтяните метеоритът е бил магически и свещен. Вярвали са, че им дава
свръхсетивни способности. Камъкът ги е пренасял в пряк контакт с боговете. С мъртвите. С бъ -
дещето. Действително са си мислели, че отваря портите към божието царство, към отвъдното.
Били са убедени, че представлява свещената връзка между земния живот и свръхес тественото.
Вярвали са, че заличава времето и пространството. Вярвали са, че им позволява да надзърнат в
бъдещето. Във всичко това са вярвали непоклатимо.
– Египтяните не са били вярващи само в религиозен смисъл - обади се Ник Карвър. -
Вярвали са в магията и са я практикували. Астрология. Алхимия. Почитали са и са про учвали
окултното. Скритото, мистичното. Необясними сили. Сили, които си остават необясними и до
днес. Метеоритът е бил магически. За тях. Окултна светиня.
Анджелика ми хвърли недоумяващ поглед. Схващаш ли нещо ?
Професор Морети се покашля.
– Искате да кажете, че този метеорит по един или друг на чин е преодолявал природните
закони?
– По никакъв начин. Природните закони са абсолютни - отвърна Уилям Блекмор. - Ала
какво всъщност знаем за тях? Дори през 2012? Определено египтяните са имали усещането, че
метеоритът заличава границата между действителността и неземната магия.
– Чакайте, чакайте - Анджелика махна с ръце. - Помогнете ми да разбера. Както ви