му деца загиват тъкмо от чума. Изтерзан от скръб, той поема на пътешествие из Франция и
Италия. По-късно се мести в Салон дьо Прованс, където сключва брак с богатата вдовица Ана
Поне Жемел. Сдобиват се с трима сина и три дъщери. С годините става придворен лека р при
френските крале Анри II, Франсоа II и Шарл IX, както и доверен фаворит на кралската съпруга
Катерина, и тя Медичи. Историята е пълна със случайности и взаимовръзки.
III
– Нострадамус пише своя първи Алманах през 1550 г. -каза професор Морети.
В далечината, подобно на жужене издълбоко, се долови бръмченето на хеликоптер.
– Алманахът добива безмерна популярност. Съдържа не само полезна информация за
хода на слънцето и лунните фа зи, но също така и предсказания какво предстои да се случи през
идната година. Полезно да се знае. - Трещенето на перката започваше да смущава. - Успехът
насърчава Нострадамус да издава дори по няколко алманаха годишно. През 1555 начева и втора
поредица: Предсказания.
По адската врява предусетихме, че хеликоптерът вече кацаше. Особено безполезната
площадка на културния център бе поръчана от Берлускони, който бе пристигнал с хеликоптер
за откриването и не се вясна повторно.
Витлата утихнаха.
Професор Морети продължи:
- Чрез своя приятел, губернат ор Клод Савойски, Ностра дамус е привикан при френската
кралица Катерина. Без миг колебание, той заминава за Париж, където попада под нейна
протекция. Без нея и други могъщи приятели Инквизицията бързо щяла да го докопа. Тя смята
гадателството за нечестиво.
Силни викове откъм корид ора. Професорът махна с ръце за извинение. Двукрилата врата
на аудиторията бе отворена с ритник.
IV
– Седете спокойно!
Бяха деветима. Въоръжени.
Мъчни типове. Въоръжените хора си мислят, че светът е техен.
Черни униформи. В тях имаше нещо старомодно, едва ли не напомнящо за нинджите.
Кръстосани еластични колани. Скиорски маски.
Някъде в залата се чу хленч.
Мъжете размахаха автоматите. Четирима от тях останаха на вратата с вдигнати оръжия.
Двама поеха по централната пътека, изучавайки публиката.
Нищо не разбирах. Първата ми мисъл бе: терористи! Тук! Нямаше никакъв смисъл.
Зад гърба ми някаква жена избухна в плач. Мъж се свлече на пода, покривайки главата си
с ръце. Възрастен мъж с рогови очила се сгърчи, надавайки жаловит стон.
Трима от онези се качиха на сцената.
– Професоре! - започна единият. - Бъдете така добър да останете с нас.
Бъдете така добър?
Професор Морети отстъпи назад.
Един го хвана за рамото, докато друг стегна китките му. Трети насмете листите на
професора в черна найлонова торба, изключи лаптопа от захранването и го прибра вътре.
Лаптопа с копието от писмото на Нострадамус.
Докато мъжете от сцената отвеждаха професора към из хода и по-нататък, извън
аудиторията, алармата се активира. Виеща сирена. Не знам кой я е включил. Същевременно
двамата мъже, които се бяха запътили нагоре по пътеката, съзряха онази, която търсеха.
Анджелика.
– Госпожо! Елате! Бързо!
Мъжете при изхода викнаха, че трябвало да побързат. През виещата аларма чух някой в
залата да ридае истерично.
– Госпожо! - настояваше маскираният.
– Чуйте - подех аз, вдигайки ръце, сякаш за да избутам мъжете настрана. Не ми беше
съвсем ясно къде точно щях да ги запратя - в някое друго измерение? Единият ме сграбчи грубо
за китките. Само с едно проточено движение ме из тръгна от стола, чиято седалка изтряска в
облегалката, и ме запрати презглава на пода. Няма да се правя на по-корав, отколкото съм.
Болеше. Адски болеше. Другият ме дръпна за яката на ризата. Здраво. Сякаш бях лек като
перце. Изтласка ме през пътеката грубо, раздразнено, и ме преметна. Нямах шанс. Просто си го
признавам. Като да се биеш срещу 125-килограмов борец. Така че си останах седнал. Насред
пътеката. Анджелика се беше изправила. Единият от мъжете и направи знак с ръка.
Повелително, авторитарно. Тя се насочи към него покорно. Мускулестият протегна ръка. Реак-
цията ѝ бе неочаквана. Мислех си, че се е предала. Че ще ги последва. Но не. Извъртя се
изкусно и го уреди с висок рит ник с левия крак. Улучи го в челюстта с трясък. Онзи залит на
назад, изстена. Следващият ритник - също толкова висок – уцели страната на главата му,
запращайки го право на пода. Мъжът, който ме бе повалил на пътеката, вдигна автомата. Някой
извика. Онзи не успя да стреля. Ритникът на Анджелика го улучи в чатала с такава сила, че