Выбрать главу

вярваш. Че ме мислиш за фанатизиран стар чудак. Що се отнася до мен, номерът не е да

вярваш, понеже аз знам. Нострадамус се е натъкнал на нишките, от веждащи до кивота, в

пророческото писание Mirabilis liber.

– Слушай, кивотът е библейска конструкция. Религиозна алегория, символ на най-

сакралното. А ако някога е съществувало ковчеже, известно под името кивот, то е изчезнало от

храма на Соломон преди повече от 2500 години, когато вавилонците нападат Йерусалим. Цар

Навуходоносор го отмъква като военна плячка. Или пък юдеите са съумели да го изба вят.

Може да е попаднал в Етиопия. Или да е скрит на съвсем различно място. Или разрушен.

– Истината е следната: кивотът никога не е бил унищожа ван. Ковчежето се намира във

Ватикана.

– Ти виждал ли си го?

– Луд ли си. Ала четох, скришом, да си призная, редица документи, отнасящи се до

светинята и търсенето на каменните скрижали, прибрани в ковчега. Тъкмо рицарите тамплиери

са открили кивота и са го предали на папата. Папа Климент V бил убеден, че са си присвоили

съдържанието.

– Съдържанието на кивота?

– Кивотът сам по себе си е бил ковчег, реликва, която да помести значимото съдържание:

двете каменни плочи с десетте Божи заповеди, свещения жезъл на Моисеевия брат, Аарон.

Стомна с манна небесна - храната, с която Бог дарява юдеите по време на скиталчеството им

през пустинята. Според па па Климент V тамплиерите задигнали всички тези реликви. Ето защо

с помощта на френския крал той ги нападнал, а по-късно разпуснал целия орден. Посредством

изтезания те се опитали да принудят рицарите да издадат къде са закътали свещените реликви.

Онези си мълчали. Смели мъже били. Силни. Или пък не разполагали с отговор. Доколкото

знам, съществува вероят ност кивотът да е бил празен, когато тамплиерите са го открили в

Йерусалим. Нострадамус е надушил съдържанието на ковчежето. Скрижалите. Подозирам, че е

знаел къде са скрити.

Историята на Морети

I

МЕЖДУ ДЕЙСТВИЯТА: VICARIUS FILM DEI

МАНАСТИРЪТ МОНТЕКАСЕТО

ПОНЕДЕЛНИК ПРЕДИОБЕД

Мрак... Всичко, което долавя, е шумът. Вибрациите от мотора и ротора на хеликоптера.

И миризмите. Машинно масло. Пот.

*

Лоренцо?

Гласът на майка му.

Чува го през бръмченето на двигателя ясно като в онзи ден преди близо шейсет години.

Настоятелно: Лоренцо? Къде си?

Беше залостен в тясното нощно шкафче в спалнята на родителите си, от другар, чието име

вече не си спомняше. Галтиеро? Гулиелмо? Бяха играли на криеница. Приятелят му бе угадил

къде се е скрил. Бе заключил вратичката по някаква палава приумица. Грегорио?

Пулсът думкаше в ушите му, докато се бореше с клаустрофобията, която заплашваше да

го надвие. И до ден дне шен бе способен да почувства усещането за паника.

В даден момент майка му се прибра у дома. Бе ходила до магазина. Другарят му си бе

отишъл, без да каже и думичка на Лоренцо.

Бе дочул стъпките на майка си и виковете ѝ: Лоренцо?

Тук, мамо!

Тук ли си?

Тук! Тук, мамо! Тук!

Ала тя не го чу.

Колко дълго бе седял на кълбо в нощното шкафче? Помнеше как се бе съсредоточил

върху дишането - вдишване и издишване, вдишване и издишване - на дълбоки, равномерни

тласъци. Наоколо му цареше мрак.

Лоренцо?

Мамо!

За да притъпи острата миризма на нещо, което по-късно прие за топчета нафталин, бе

предпочел да диша през устата.

Вдишване и издишване. Вдишване и издишване. Думкаше по вратата с юмрук. Немощни

удари, твърде тясно беше.

Отчаяните викове: Мамо! Тук! Мамо!

Тънък гласец. Виковете оставаха залостени.

*

Здраво са го затегнали за седалката. Ръцете и краката са стегнати. Надянали са качулка на

главата му. За късмет не са запушили устата му. Пресъхнала е. Езикът лепне по не бцето. Налага

му се през цялото време да се бори, за да не се поддаде на паниката, клаустрофобията.

Съсредоточава се върху дишането. Точно като в онзи ден, когато беше малък. Вдишване и

издишване. Вдишване и издишване. Дълбоки, равномерни тласъци. Вдишване и издишване.

Мисли за Анджелика. И нея ли са докопали?

Макар да не може да види абсолютно нищо, усеща, че ле тят ниско. Защо летим толкова

ниско? - пита се.

*

Когато майка му най-сетне го намери, заключен в нощното шкафче, беше прогизнал от

пот и наполовина в безсъзнание. Беше се подмокрил. И повърнал. Майката повика лекаря.

Нищо му няма на момчето, каза докторът, май че само се е изплашил.