Само се е изплашил...
Оттогава избягваше асансьорите, когато имаше възможност. Оттогава се сепваше при
звука на заключваща се вра та. Оттогава усещаше как нещо го души в тесни помещения и тълпи
хора. Понякога се будеше рязко нощем - запъхтян, с думкащо сърце - от кошмари за тесни,
тъмни стаи, в които бе невъзможно да се движи.
Отзвукът от витлата на перката оформя картина в главата му. Вижда пред себе си ниски
била, каменни дувари, маслинови горички. Въображаеми образи. Пита се кои ли може да са те.
Мафията. Несъмнено. Costa Nostra! Трябва да е мафията. Камората! Непонятно. Дали може да
се дължи на писмото? Ако се стремят да докопат писмото от Нострадамус , то са се сдобили с
копието още предишната вечер. От значение бе единствено подборът на думи. Та защо тогава
отведоха и него? Трябва да са заловили погрешния човек. Така трябва да е станало. Погрешния
човек. Той не е богат. Неговият академичен свят няма допирна точка с мафията.
Недоразумение. Всичко това трябва да се дължи на грешка. Заблуждение. Припознаване. Какво
ли ще сторят, когато от крият грешката? Ще го застрелят? Ще го пуснат да си върви? Дали ще
го върнат с хеликоптера, ще изтупат праха от сакото му и най-покорно ще помолят за
извинение? Мафията никога не се извинява. Поне това му е известно. Никога.
Ами Анджелика? Къде е тя? Нали не са я наранили? Силвио? Божичко, нали не са
сторили нищо на Силвио?
Призлява му от резките движения на хеликоптера. Спомня си за онзи път в нощното
шкафче. Повдига му се. За щастие нищо не излиза. Стиска очи в мрака на качулката.
*
Беше единствено дете. Писаното яйчице на родителите му. Хилаво момченце, усърден
ученик, но плахо по природа. Големи, кафяви очи. Тъмна коса, като на майката. Най-добре му
беше сам. В стаята му. Сред игрите, сред книгите, в уединение. На улицата, заедно с останалите
момчета, никак не му вървеше. Не беше силен, избягваше конфликтите, странеше от онези,
дето искаха да го командват. Наричаха го зубрача. Маминото синче. Случваше се и да яде
пердах. Любимецът на учителите. Дарование. Съчиненията му бяха без грешка, добре
формулирани. Беше отличник по история и християнска религия, математика и физика. Като
тийнейджър го ухажваха. Хубавец беше. Като архангел. Според момичетата изглеждаше
мистериозен, вълнуващ.
*
Не бива да дишам! - мислеше си.
Хеликоптерът прави рязък завой. Рамото му се удря в страничната врата. Глупости! -
казва си. - Естествено, че можеш да дишаш! Това е просто качулка! И все пак сърце то му
беснее. Облива го студена пот. Съсредоточава се, за да прогони страха. Дишай. Вдишване и
издишване, вдишване и издишване.
Пилотът намаля скоростта. Машината се люлее. Като лод ка по вълните, мисли си.
Захождат за кацане. За миг увисват отвесно над земята. Перката завихря пясък и чакъл. Извед-
нъж кацат меко. Оборотите намаляват. Витлата се забавят, шумът се прибира в себе си. Някой
откопчава предпазния му колан. Страничната врата се отваря. Нетърпеливи ръце го сграбчват
за сакото и го дръпват навън. Едва не пада. Чува перката, която продължавала мете. Свива се.
Ръцете го дърпат, клатушка се надалеч от хеликоптера. Под обувките - пясък и чакъл. Едва ли е
летище. Макар че кой знае.
Анджелика? - обелва той.
Тихо!
Къде е Анджелика?
Тихо!
Качулката! Не може ли да махнете качулката? Моля.
Не!
Груби, студени гласове. Двама го хващат и го отвеждат далеч от хеликоптера. Оборотите
се увеличават. Обгръщат ги пясък и прах. Хеликоптерът потегля. Отваря се плъзгащата врата
на кола. Принуждава се да направи крачка нагоре. Голя ма кола. Тикват го на седалката, затягат
колана. Долавя шума от петима-шестима мъже, които сядат в автомобила и щракват
предпазните колани. Палят. Гумите се завъртат в чакъла. Колата прави рязък завой, който го
запраща в седящия до него.
*
Пътуването трае около час. Трудно е да се пресметне. Карат по магистрала. Съди за това
по скоростта и шума на подминатите коли. Изведнъж се отклоняват от главното шосе и
продължават по лъкатушен селски път. Прилошава му от возенето. Проклетата качулка! Само
да не повърне. Мъчи се да мисли за друго. Но не и не: само качулката. И безкраят на нощното
шкафче.
Пътят се изкачва. Пукане в ушите.
Най-сетне спират. Някой включва уоки-токи.
Алфа, казва гласът в колата.
Уоки-токито изпращява: Омега.
Единиците Алфа и Делта молят за достъп в името Христово.