Mandatum... ...apostolicum.
Някаква форма на пропускателен код, досеща се той.
Потвърдено, обажда се стържещият глас. Първата цифра за деня: четири.
Четиримата апостоли. Светият небесен Божи град е четириъгълен. Четири основни
човешки добродетели: Мъдрост, справедливост, умереност и мъжество.
Потвърдено. Седем.
Седемте тайнства: кръщение, миропбмазване, изповед, евхаристия, ръкополагане,
венчание, елеосвещение. Потвърдено. После?
Седемте смъртни гряха: горделивост, алчност, похот, завист, лакомия, гняв, леност.
Седемте радости на Дева Мария и седемте ѝ болки.
Потвърдено. Три.
Светата троица. Господа Исуса Христа възкръсва на третия ден.
Амин . Ad nutum -
– sanctae sedis -
– ad maiorem —
– dei gloriam.
Потвърдено. Pseudomonarchia Daemonum –
69!
Clavicula Salomonis –
72!
Потвърдено. Драко моли да доставите обекта в най-вътрешния двор на крепостта.
Прието. Алфа до Делта - доставка в най-вътрешния двор.
Делта потвърждава.
Обекта? - мисли си той.
Отваря се задвижвана с двигател врата или портал. Тряб ва да е огромна и тежка.
Металните колелета скърцат жаловно по релсите.
След като спират и го извеждат от колата, махат качулката. Диша тежко. Пълни
дробовете си на жадни тласъци. Ослепителна слънчева светлина. Примижава. Намират се в
двора на крепост. Високи каменни стени. Крепост, укрепле ние. Прастаро. Къде съм? Откъм
друг двор, който трябва да са прекосили с колата, за да стигнат дотук, се чуват марш в строг
такт и отсечени команди. Военен лагер? Мъжете са махнали маските си. Късо подстригани са.
Униформите са черни. Като от друго столетие. Отвеждат го на няколко ме тра встрани, към
кръгла кула със солидна дървена порта с железни пирони, обков и огромна брава. Каменно
стълбище се вие нагоре. Остриета слънчева светлина през пролуки в стената. Като да се
връщаш назад във времето. Отваря се врата. Трима мъже чакат. Без да разменят и дума,
похитителите му се обръщат и тръгват да слизат. Тримата на вратата му правят знак да се
приближи. Няма избор. Влиза в коридор с варосани стени. През прозорци със зеленикав
оттенък на стъклата успява да зърне планинския пейзаж навън. Къде съм! Кои са тези хора!
Някъде се чува детски плач. Дете? Тук? Мисли за Силвио. Къде е синът му? Добре ли е? Бо-
жичко, нали няма начин да е Силвио? Плачещият? Не, не може да бъде. Чак толкова жестоки не
са.
Килията му се намира в края на коридора. Просторна стая. Легло, бюфет, писалище,
гардероб. Всичко от солиден дъб. Голямо разпятие с умиращ Христос. През прозореца се
открива изглед към планинска местност с хребети, долини и гори. Къде сме? - пита. Отива до
прозореца. Килията е разположена на няколкостотин метра височина. Крепост върху скала, на
ръба на бездна. Къде сме? - повтаря. Останалите са тръгнали да излизат. Чакайте! - вика.
Вратата се затръшва. В старата ключалка се чува щракване и дрънчене. Изтичва до вратата и се
вкопчва в нея. Залостена. Разбира се. Връща се при прозореца. Като да надникнеш в миналото.
Нито кола, нито град. Само тази пуста, забравена от Бога местност.
*
Анджелика, мисли си. Кралицата на Северна Италия. Познават се вече петнайсет години.
Тринайсет от тях е бил не ин съпруг. Седем от тях - баща на Силвио. Срещнаха се, когато го
приеха в оркестъра в квартала, където живееха и двамата. Той свиреше на напречна флейта, тя -
на обой. Не му излизаше от главата. След някоя и друга седмица събра смелост и я покани на
чаша кафе. Защо обой? - попита я. Защо не? - репликира тя. В хода на минутите, които ѝ бяха
необходими, за да опише отдадеността си на този инструмент, той се влюби в нея.
Деликатността на тембъра, каза му, игривостта и сериозността, ясният, всепроникващ звук,
наситен с неустоима ранимост. Точно като теб, помисли си той, както си седеше, загледан в
нея, възхищавайки се на пламъчето в очите ѝ, бледата руменина, щом осъзна, че май изгле-
ждаше малко попревъзбудена в своята възхвала, посветена на един музикален инструмент.
Защо флейта? - попита го. Баща ми я спечели на карти, когато бях момче - отвърна ѝ.
Забележителна жена. Също като него при запознанството им беше току-що разведена и
бездетна. Не знаеше почти нищо за бившия ѝ съпруг. Архитект в Рим. Не поддържаше връзка с
него. Тя бе редактор в културния отдел на Кориере дела Сера във Флоренция. Той осъзна, че бе
чел репортажите и коментиращите ѝ статии години наред. На името ѝ се гледаше като на