гаранция за качество. Когато се ожениха и тя прие фамилията му, измисли си нов псевдоним:
Атоге. Анджелика Морети. Началството на Кориере дела Сера ѝ бе предложило редица
ръководни позиции в централния офис в Милано. Тя обаче не желаеше. Службата като
културен редактор във Флоренция ѝ даваше свобода, която бе увере на, че ще изгуби, щом я
засмуче миланското ежедневие. Все по-често я канеха да изнася доклади, да участва в панелни
дискусии, да сътрудничи в програми по радиото и телевизията. Беше толкова активна.
Откровена. Жена, която слушаха. Няколко партии се бяха опитали да я вербуват за политиката.
Не желаеше. Мнозина смятаха, че имаше политическо дарование. Красноречива, настоятелна,
същевременно изслушваща. Представяше се успешно по телевизията. Крас норечива, никога
повърхностна. За Анджелика политиката не бе актуална арена. Не ѝ допадаше. Не харесваше
игричките, търгашеството, фалшивите фасади.
Той самият държеше професура по история на Ренесанса към университета на
Флоренция. Беше един от най-изтъкнатите експерти по фамилията Медичи. С годините бе
разширил сферата на предмета си с какво ли не - теоретично езикознание и семиотика, по-
късно и тълкуване на ръкописи, а най-вече за забавление: дешифриране на стари кодове. Тъй
като постоянно публикуваше научни статии в реномирани списания не само в Италия, но също
така и във Франция, Германия, Англия и САЩ, деканът му го бе оставил да се занимава със
своите си неща. Често бе интервюиран от италианската телевизия, а бе и онзи, към когото се
обръщаха чуждестранните телевизионни канали, когато дойдеха във Флоренция, за да заснемат
документални програми за Ренесанса или за някого от многобройните известни хора на
изкуството от този град. Комбинацията от обща ерудиция и талантливо сладкодумство му
печелеше популярност сред телевизионните журналисти. Затова пък имаше спорна позиция
сред колегите си учени, понеже често се изказваше по теми, за които други бяха по-добре
осведомени.
Имаха огромна мрежа от контакти. Тя като журналист и редактор, той като академик.
Компаниите им бяха легендарни. Хора на изкуството, изследователи, фотомодели, бизнесмени,
журналисти... Анджелика бе любезната домакиня, коя то се носеше засмяна от групичка на
групичка и следеше в чашите на гостите да има вино и някой да им прави компания. Лоренцо
бе център на внимание. Обичаше да стои до някой от големите, сводести прозорци към улицата
- със запрет нат и ръкави на ризата, лула в лявата ръка и пит ие в дясната - и да наставлява за
едно-друго, приковало вниманието на слушателите му. Току посред нощ се случваше Андже -
лика и Лоренцо случайно да извадят обоя и флейтата, изна сяйки импровизиран концерт.
Забавите им рядко свършваха преди 4-5 ч. сутринта.
На вратата се хлопа. За част от секундата си мисли да от върне влез. Ключът се завърта.
Отваря се.
Двама са. По-младият е между 30 и 40. Черна униформа. Висок, едър, мускулест.
Приковава поглед в точка право зад гърба на професора. Другият е мъж на петдесетина. Хилав,
сивокос. Широко расо с червени ръбове и копчета. На шия та си носи верижка с кръст,
инкрустиран със скъпоценни ка мъни. На главата: плоска, кръгла, червена барета. Кардинал?
Няма начин.
Добър ден, професор Морети, поздравява мъжът. Гласът е благ, топъл.
Какво е това? Кои сте вие? Настоявам за обяснение! Съжалявам за поведението ни,
докато ви доведем тук. Съжалявате! Аз съм отвлечен! Доведен тук от въоръжени грубияни.
Натикан в хеликоптер. И вие съжалявате!
Бихме предпочели да подходим по-щадящо. Ала времето ни притиска. Зависими сме от
твоята ерудиция.
И никога не ви е минавало през ума да попитате!
Ти си зает човек. Знаем какъв щеше да бъде отговорът ти.
Кой ви дава право да постъпвате по този съвършено недопустим начин? Кои, по дяволите,
сте вие?
Ще бъда много благодарен, ако професорът се въздържа от богохулства.
Чашата на Лоренцо прелива. С вдигната ръка - за да размаха показалец в лицето на
кардинала - той пристъпва напред. Изобщо не долавя, че младият се раздвижва. Внезапно обаче
се озовава там, точно пред него, приковал го в болезнена хватка.
Леко, Драко, призовава кардиналът.
Лоренцо усеща спазъм, преди камарата мускули да от пусне захвата. Драко.
Лоренцо масажира ръката си. Хвърля бегъл поглед на Драко, който е застанал там, строен