Мълчание.
Лоренцо измества поглед от кардинала към Драко.
Петстотин години? - повтаря със скептичен смях.
Някъде в крепостта, заглушен от дебелите каменни стени, се чува звънът на църковна
камбана. Струва му се, че долавя монашеска песен, ала е тъй слаба, че я взема за внушение.
Кои сте вие? - пита той.
Божи слуги. В хода на вековете сме били познати под най-различни наименования. Ние
самите с гордост се зовем Vicarius Filii Dei. Наместниците на Божия син. Всеки един от нас е
посветен в свещена служба.
Лоренцо прокарва пръсти по лявата си буза. Усеща, че би трябвало да се избръсне.
Това не е възможно, отвръща, Vicarius Filii Dei не съществува.
Точно това се опитваме да ви внушим вече осемстотин години.
Както и повечето други, той си бе мислил, че Vicarius Filii Dei се числи към
конспирационните теории. Според митовете те се подвизаваха в подсилен от крепост манастир,
предвождани от кардинал in pectore. Формално бяха подчинени на Инквизицията, но самото
съществуване на ордена и всичките му прикрити функции се смятаха за спекулации и в крайна
сметка бяха осмени.
Как е възможно? - пита Лоренцо. - Как може да съществувате, тайно, в продължение на
осемстотин години?
Избликът на смях от страна на кардинала го изненадва. По лицето на Драко не трепва и
мускул.
Ами, подема кардиналът, след като се посъвзема, не го ли проумявате и сам? Не друг, а
ние сме допринесли за разпространението на най-страховитите слухове за собственото ни
съществуване. Подплатявайки невероятното, съумяхме сами да превърнем себе си в илюзия,
фикция, нещо, в което са вярвали само най-ревностните фанатици. А вие, де то бихте успели да
ни разкриете, в крайна сметка избрахте да си мълчите. Професоре, имаме задача за теб.
Кардиналът изважда копието на писмото от Нострадамус до Козимо Велики от кожено
куфарче.
Ти ще декодираш шифрите за нас, обяснява.
Кардинале, трябва да разбереш... Първо, това изисква време, а понякога дори е
невъзможно да се дешифрират кодове на стотици години. Второ, нямам абсолютно никакво
намерение да си сътруднича с вас.
Професоре, професоре... - въздъхва кардиналът.
Защо според теб те доведохме тук със сила? - пита Драко. За първи път се обажда. Гласът
му е дълбок, доста дрезгав. - Запознати сме със заслугите ти, с твоята почтеност, а кадемичната
ти независимост. Прекрасно знаехме, че ще отка жеш да ни съдействаш. Ние обаче се нуждаем
от теб. Сега ти си инструмент на Господа, професоре. Всички сме такива. В смирение и
благоговение.
Лоренцо извърта очи и скръства ръце. Думите го изне надват. Не само религиозното
умопомрачение. Но в същата степен и красноречието на Драко. Изглежда като уличен ху лиган,
а говори като проповедник.
Със сигурност е възможно да се намерят и други... разбивачи на кодове - обажда се
кардиналът. Произнася думата с известно презрение. - Ала твоята компетентност и историческа
ерудиция са неоспорими. Тук става въпрос за нещо повече от думи, повече от шифри, повече от
изолирани кодове. Касае се за основополагащо разбиране на мисленето на ренесансовия човек,
на Медичите, на мъже като Нострадамус и Козимо Велики. Ето защо сме зависими тъкмо от
теб.
Защо е толкова наложително за вас да разгадаете тези шифри?
Ние търсим Бог.
Бог? В писмо от Нострадамус до един Медичи?
В своя доклад ти сам се позоваваш на Завета на Нострадамус. Ала не знаеш ли какво
представлява той?
Ако изобщо съществува, това е сборник завоалирани на соки към... хм, знам ли. Има
много да се говори за Ностра дамус. Ала не е бил особено богобоязлив. Далеч повече се е
интересувал от медицина, астрология и магьосничество, от колкото от Господа наш.
Като личност изобщо не ни интересува. Нострадамус е бил осведомен за едно нещо.
Кивота.
Лоренцо не успява да сдържи кратко засмиване.
Кардиналът мръщи чело, преди да продължи: Нострада мус е знаел къде е скрит кивотът.
Ковчежето със заповеди от Яхве! А в кивота се крие Бог.
Драга ми приятели, кивотът не съществува, това е библейско-митологичен символ. Ако бе
съществувал, световна та история...
Кардиналът вдига ръка: Каквото и да вярваш, приятелю мой, то до голяма степен е
лишено от значение. Задачата ти е да ни помогнеш да го открием. Да не ме вземате за
магьосник?
Отговорът следва с най-голяма сериозност: не. Щяхме да го знаем.
Нещо не сте с всичкия си.
За да намерим кивота, най-напред трябва да издирим Завета на Нострадамус. Затова те