доведохме тук. Да ни помогнеш.
Съжалявам. Не съм заинтригуван. Не съм склонен.
Разполагаме със свещен текст - да, толкова свещен, че дори не е включен в Библията,
понеже неговата мъдрост е предназначена за малцината, избраните. Свещеният текст съдържа
пророчество за четирима конници, предвещаващи Армагедон, края на света, и завръщането на
Исус, за да съди живи и мъртви.
Откровението на Йоан?
Не. Не Апокалипсиса. Друг текст. Драко?
Пълен е със знаци, казва Драко. Чума! Войни! Глад! Смърт! Ние, хората, дето не сме
разгадали символите, сме слепци. Всички знамения за края на света са налице.
Драко знае всичко за деня на Страшния съд, посочва кардиналът, подобно на горд баща.
Наистина ли това е причината да издирвате кивота с такова настървение? Въобразявате
си, че краят на света наближава? Че Армагедон ще започне, когато намерите кивота, и ще
получавате заповеди директно от Бог? Звучи толкова безумно, че... Поклаща глава, не
довършва.
Определили сме пет дни, казва Драко.
Пет дни!
Пет дни, повтаря кардиналът.
Слушайте! На Алън Тюринг и екипа му в Блечли Парк е отнело година да разбият кода
Енигма по време на войната. Значи аз сам да дешифрирам петстотингодишен код за пет дни?
Старите шифри не могат да бъдат разгадани просто ей така, раз-два-три. Става въпрос за
къртовски труд! Работа, която ще отнеме седмици, че и месеци. Дори да исках, няма ше да стане
за толкова кратко време. Не и за пет дни. Ала времевият аспект не е от значение. Защото не
желая. Дума да не става.
Професоре. При цялото ми уважение, Енигма е бил особено усложнен код. Нострадамус
не е разполагал нито с техническите средства, нито с необходимите познания, за да разработва
комплексни шифри с такова ниво на трудност. И двамата знаем, че си в състояние да
дешифрираш древни, примитивни кодове.
И все пак отнема време. Но това няма значение. Не желая.
Волята, отвръща кардиналът, никога не е непреклонна. Подозирахме, че няма да се
съгласиш да ни сътрудничиш. Разбира се, ще промениш решението си.
Не смятам да го сторя.
Тази гордост...
Просто забравете за това.
Драги мой професор Морети, ти не си ми враг, аз... Не, казвам ви!
Професоре, подема Драко, в гласа му се е прокраднало някакво лукавство, докъде си
склонен да стигнеш със своята гордост, своята почтеност, своята независимост, своето
упорство?
Нещо в тона му... Някъде дълбоко в себе си Лоренцо усеща напрежение.
Драко напуска помещението. Лоренцо и кардиналът чакат в мълчание. Гледат се.
Вратата се отваря. Драко се връща. Тиква в килията малко момче.
Силвио.
II
ФЛОРЕНЦИЯ
ПОНЕДЕЛНИК ПРЕДИОБЕД – СЛЕДОБЕД
Копнеят за смъртта, и няма я,
ако и да копаят за нея повече
отколкото за скрити съкровища.
Йов
Нека дойде ненадейно смърт на тях.
Нека слязат живи в преизподнята.
Псалми
ГЛАВА 4
Молитвата
Флоренция,
понеделник предиобед
I
Моята специалност е археологията. Науката за старинното. За всичко, което е било. И
всичко, на което можем да се научим от вчерашния ден. Докато седим под палещото слънце,
заровени в културните пластове - професорска дума, обединяваща пръст и глина, гранит и
конски фъшкии - не търсим основно върхове на стрели, брошки, костници и протрити монети.
Търсим собствената си история. Кои сме били. Кои сме.
Какво е времето? Свят ми се завива, като се замисля. Вре мето е едра, мъхеста пчела,
полетяла през историята. Времето е муха, която се блъска в кухненския прозорец. Времето е
раждащо се дете, умиращ старец. Археологията е безплоден опит да спрем хода му. Да
надзърнем в онова, което е било. Археологията и психологията са свързани по особен начин.
Психологията представлява ровичкане из мозъка. Човешкото съзнание е пълно с върхове на
стрели, брошки, костници и монети. Скрити съкровища. И тривиалности. Полузабраве ни
спомени. А също едно-друго, дето ти се ще никога да не бъде откривано и изравяно, изваждано
на дневна светлина. Всички ние носим своите кирливи, дребни тайни. Тайни, из които не
желаем никой да ровичка, за да възкликне накрая: Виж какво намерих!
II
Не ме влече. Съвършено изключено! О не, не.
Кивота? Скрижалите с десетте Божи заповеди? Книгата на мъдреците. Делфийският