– Защо не? Той самият се е възприемал като оракул - пророк. Като нищо може да се е
натъкнал на тайното скривалище на Делфийския амулет. Според Жан-Еме дьо Шавини, който е
написал негова биография, заветът не е съдържал единствено пророчества и религиозни
откровения, но също така и описа ния на местонахождението на легендарни скрити съкровища.
– Възможно ли е да се допусне, че Нострадамус е добавил няколко щипки мистика и
окултизъм, за да замаскира действителната функция на завета - а именно да посочи пътя до
някоя съвършено конкретна скъпоценност? Споменавайки амулета наред с кивота и онова
съкровище на Цезар, би постигнал точно каквото цели: никой няма да се уповава в дос-
товерността му. Може би всички тези фантастични истории са просто камуфлаж за
действителната функция на текста.
– Лоренцо така и не успя да дешифрира писмото. Теори ята му обаче гласеше, че кодовете
биха могли да съдържат насоки към амулета.
– И затова е бил отвлечен?
– Така си мисля. Не знам. Ала не виждам никакво друго основание. Явно се стремят да се
домогнат до амулета.
– Или нещо друго.
– Или нещо съвсем различно... - повтори тя замислено. Усети се: - Все едно, ние трябва да
го намерим първи. Лоренцо и Силвио зависят от нас. Ако онези бандити издирват тъй отчаяно
амулета - или каквото там търсят - налага се ние да стигнем до него преди тях.
– Най-първата ни задача е да дешифрираме кодове те. После ще трябва да намерим това
съкровище. Преди похитителите.
Чух го от собствената си уста: бяхме на път да се нагърбим с нещо непосилно.
– Разполагат и с копието на писмото, и с лаптопа на Лоренцо - посочи Анджелика.
– Нямате ли още копия?
– И през ум не ни е минавало, че може да се случи нещо подобно. Пък и нали оригиналът
е налице.
– Къде?
– При Реджина Ферари, кустос в Уфици.
– Тя притежава оригиналното писмо?
– Да.
– Да тръгваме тогава. Налага се да си осигурим копие. И да я предупредим.
V
Паметта е другар, на когото не можеш да разчиташ. В този миг внезапно аз си припомних
една особена кореспонденция по електронната поща отпреди няколко години. Бях се натъкнал
на египетска мумия и редица оригинални текстове, за които се оказа, че съдържат Шеста
Моисеева книга. Насред цялата суетня получих писмо от някакъв италианец. Частен
колекционер. Експерт по кивота, древни ръкописи, оригинални библейски текстове и преписи,
циркулиращи на черния пазар, кодекси върху папирус и пергамент, старопечатни книги от
зората на печатарското изкуство и ренесансови писания. Наричаше се Томазо Базари. В хода на
двата месеца, през които си разменяхме мейли относно моята на ходка, случи се да спомене и за
интереса си към Нострада мус с неговите пророчества и закодирани текстове. В даден момент
спрях да отговарям на писмата му. Дали сега би могъл да ни е от полза? Анджелика ми помогна
да го издиря в интернет. Само дето не съществуваше. Не и в дигитален формат. Никакъв
телефонен номер, никакъв адрес. От айпада си му изпратих мейл, в който благодарях за
последната ни кореспонденция - относително равнодушен по отношение на цялото онова
време, през което не друг, а аз бях преустановил комуникацията помежду ни - и обясних, че се
намирам в Италия, опитвайки се да допринеса в издирването на профе сор Лоренцо Морети и
сина му Силвио. Доста красноречиво намекнах, че съм поел по следите на кивота - значително
преувеличение, ала изкусителна стръв за човек като Базари - и го помолих да се свърже с мен
при първа възможност.
Междувременно Анджелика успя да издири Реджина Ферари. Началниците ѝ я изпратили
в Болоня, където група британски учени се натъкнали на изгубения оригинален ръкопис на
Шекспировата пиеса Карденио. Реджина сподели, че чула за отвличането по радиото и се
намирала на магистралата между Болоня и Флоренция. Анджелика уговори среща пред Уфици
след 45 минути. Налагаше се да се сдобием с оригиналното писмо, преди някой да ни
изпревари.
ГЛАВА 5
Клопката
Флоренция,
понеделник следобед
I
На равнината пред крепостта - където занаятчии, цигани, леки жени и странстващи
бръснари бяха установявали шумните си станове още от Средновековието - бе разположен
паркингът. Беше разграфен с бяла боя, та целият приличаше на кръстословица за тролове с
нестандартни размери. Пре съхналите ровове бяха порядъчно озеленени, залесени и осветени.