Выбрать главу

Dieun 'estpas content,

nous avons des enemis de la foi dans le Royaume.

Из заповедта за арест на тамплиерите, издадена от краля на

Франция Филип IV през 1307 г.

ГЛАВА 1

Библиотеката на дявола

Флоренция,

неделя вечер

I

Бъдещето е предчувствие. Навярно обещание. Надежда. Понякога заплаха. Или пък

опасение. Никога не е добре да го знаеш.

Когато професор Лоренцо Морети се качи на сцената, за да изнесе доклада си за кодовете

и скритите послания в ръкописи от Късното средновековие и Ренесанса, нито той, нито ние,

седящите в залата, бихме могли да подозираме, че това щеше да се окаже началото на поредица

от драматични събития, които щяха да променят живота на всички нас, дето бяхме замесени

повече или по-малко доброволно.

Готин мъж, професор Морети. Така е и редно. Италианец. Знаеш ги какви са.

Мъжествени. Посребрени пръски по косата. Ведри очи. Рогови очила. Джинси и леко сако. С

неизменна усмивка на уста. И обигран изказ. Според програмата, бе на 60, ала имаше вид на 40-

годишен с личен треньор. Спря насред сцената - със самоувереност, за каквато по-непре-

тенциозни мъже само могат да му завиждат - и присви очи срещу силната светлина. В

продължение на няколко секунди се наслаждаваше на аплодисментите, заглушаващи въодуше -

вените въздишки на жените сред публиката. Сетне се поклони - първо надясно, после наляво.

Привикнал на сцената като цигулар виртуоз. Нарцистичен като рокзвезда.

Grazie. Grazie!

Закрачи към трибуната с елегантни движения. Махагоновият фронтален панел бе украсен

с герба на фамилия Медичи и надпис с позлатени букви: Културен център „Кастело Катулус".

Попила микрофона с върха на пръста си и се приведе напред.

– Чувате ли ме?

Дълбокият глас отекна тъй силно, че въпросът пожъна вежлив смях. Професор Лоренцо

Морети поправи ревера на сакото си и огледа аудиторията с усмивка. Бяхме около двеста души.

Учени. Намират се хора, на които им се ще да ни наричат зубрачи. Коне с капаци. Експерти в

най-загадъчните области на света. Археолози, като мен. Историци, етнолози, теолози и

специалисти по история на религиите. Езиковеди, филолози, семиотици. Антиквари и кустоси.

Шепа разбиващи кодове криптолози. От цял свят бяхме пристигнали тук, в културния център

„Кастело Катулус", за да вземем участие в четиридневен научен симпозиум за безбройните ръ-

кописи с кодове, шифри, ребуси, анаграми и пророчества от Средновековието и Ренесанса. Аз

самият бях поканен, за да изнеса заключителния доклад. Относно собствените ми от крития.

Намираха се и такива в хода на годините. Централният акцент трябваше да падне върху

древния ръкопис, известен с прозвището Евангелието на Луцифер. Не питайте! Дълга история.

Боях се като куче. Ненавиждам изнасянето на доклади. Интензивното внимание на публиката.

Диханието, проправящо си път нагоре. Пресъхналата уста, езикът, който се слепва с небцето,

сърцето, което блъска и напира да изскочи навън. Погледите, които отказват да те пуснат от

лапите си. За съжаление обаче длъжностната ми характерис тика от университета в Осло

включва някои задължения за участие в международни конгреси. Нямах никаква възмож ност да

изклинча.

Освен това докладите събудиха любопитството ми. Професор Лоренцо Морети е един от

водещите учени в света в сферата на Ренесанса и реномиран експерт по фамилия Медичи.

Двудневният му доклад бе сред акцентите на конгре са. Да не говорим пък за панелната

дискусия относно произхода на ръкописа на Войнич - неразгадаем текст от XV век. Утре

следобед френски учен от Сорбоната ще се заеме с Mirabilis liber - пророчески текст, издаден

през 1522 г. на базата на виденията на светци и предсказания, считан за най-важния източник

на гадателя Нострадамус. Профе сор от Гърция ще докаже защо Ямвлих се смята за автор на De

Mysteriis Aegyptiorum. Такива м и т и. Скромно и сладко. Признавам. Открит ия, които рядко

водят до големи загла вия, или никога. Теми, които едва ли интересуват други освен нас,

питаещите любопитство към древността, хлътналите по проблеми, от които другите заспиват.

Храбрите рицари на праха.

II

Signore е signori! Дами и господа! Grazie!

Гласът на професор Морети бе дълбок и приятен. Някои индивиди са облагодетелствани с

всичко. Мъжествен външен вид. Окосмени гърди. Чар и дълбок глас. Всичко получават!