край? Подминават наклоне на стъклена витрина. Под дебелото, грапаво стъкло се мъдри
понамачкано писмо. Лоренцо спира, навежда се.
Първото послание към солунците, обажда се Франческо.
Павел?
Да. Оригиналът.
Изминават няколко секунди, преди Лоренцо да проумее току-що изреченото от
библиотекаря. Какво говориш - оригиналът?
Това е оригиналът. Както знае професорът, теолозите смятат, че Павел е сътворил между
седем и десет от четиринайсетте новозаветни апостолски послания, които са му при писвани.
Първото послание към солунците се числи към текстовете, на които със сигурност е автор той.
Навярно е било записано близо петдесет години след разпъването на Исус. В такъв случай
въпросното писмо - потупва леко стъклената плоча с длан - е най-старото от Новия завет.
Та тези оригинали са били изгубени в столетията след разпятието?
Библиотекарят Франческо махва с ръце: Чувал съм да се твърди така...
Въвеждат ги в малка стаичка в кръглата кула точно отвъд витрината. Писалище, столове,
лавици. Отвън са застанали двама монаси.
Тук, казва Франческо, можеш да работиш на спокойствие.
Лоренцо разполага с не един хаплив отговор на върха на езика си, ала мълчи.
Ако се нуждаеш от нещо, продължава Франческо, ще ми се обадиш.
Силвио получава от него камара бели листи и пет-шест цветни молива. Той сяда на
масата и се залавя да рисува. Груби, бързи линии. Никакви образи. Поне Лоренцо не ус пява да
ги разпознае.
Светлината пада косо в помещението. Дали са му копие от писмото на Нострадамус до
Козимо Велики, тетрадка на ре дове, пет жълти молива, гумичка и линия. С тези прости сечива
трябва да изкопчи тайните от писмото на Нострадамус.
*
Помолил е Франческо да го снабди с всичко налично в библиотеката относно Медичите,
Нострадамус и темите, които ще изследва. Монахът се е върнал с кашони, претъпкани с книги,
писма, стари документи. В една от камарите се натъква на статия, която сам той е писал:
Кориере дела Сера, 20 февруари 2012:
Нострадамус на практика не е предсказал
смъртта на крал Анри II
от професор Лоренцо Морети
В статия, посветена на паранормалните феномени, публикува на в Кориере дела Сера на
12 февруари, се твърди, че френският гадател Нострадамус е предсказал смъртта на крал Анри
II през 1559 г. Учудва ме, че сериозен вестник позволява спекулации с подобен характер да
останат неопровергани. Ето защо си позволявам да помоля за колонка място за някои
възражения.
Смъртта на френския крал Анри II - съпруг на Катерина де Медичи, която носи главната
отговорност за Вартоломеевата нощ и клането на няколко хиляди хугеноти, - се нарежда сред
най-популярните предсказания на Нострадамус. Пророчеството не просто полага основите на
славата му приживе, но привърже ниците му се позовават на него и до ден днешен.
Строфите, които Кориере дела Сера предава в статията си, са взети от издание от ХIХ век,
пълно с грешки в превода, непра вилни тълкувания и своеволни нагаждания на базата на ретрос-
пективните знания за събитията. Прилагам превод, основан на оригинала на Нострадамус,
отпечатан и издаден от Беноа Рито (1555):
Младият лъв ще надвие възрастния,
Le lyon ieune le vieux surmontera,
на бойното поле в невиждан бой
En champ bellique par singulier duelle:
очите му ще избоде през златен кафез,
Dans caige d'or les yeux luy creuera,
две рани в една, за да намери
Deux classes vne , puis mourir,
ужасна смърт.
mort craelle.1
Нека най-напред припомня какво се случва в съдбовния ден. На 30 юни 1559 г. кралят се
готви да отпразнува мирния договор, сключен с английската кралица Елизабет I и испанския
крал Филип II. Като част от празненствата се организира рицарски дуел. Крал Анри притежава
завидни умения и с пика в ръка, и на кон. На площад де Вож в Париж той се среща със своя
приятел Габриел де Лорж, граф на Монтгомъри, за почтен дуел. Нещата обаче ужасно се
объркват: вследствие на погрешна преценка копието на графа пронизва кралския шлем и череп.
Тресчица попада в мозъка. След малко повече от седмица кралят умира от инфекция.
Нека разгледаме аргументите на онези, които смятат, че стиховете предсказват смъртта на
краля: последователите на Нострадамус избират да тълкуват по-младия лъв като Габриелде
Лорж, граф на Монтгомъри, а възрастния (лъв) - като крал Анри II. Защо? Нито графът на
1 Предсказания (1555, второ издание), Центурия I, строфа 35.