гадатели - помагало за всички, които не се чувстват обвързани с времето, пространството и
природните сили. За вярванщте в такива неща. Не може да потисне усмивката си.
Действително, предостатъчно са. Замисля се за съдържанието на книгата. Как само се стъписа
първия път, когато прочете бележката на Нострадамус. Призоваване на богове, демони и
мъртви. Разговаряне с тях. Надникване в миналото и бъдещето. Не са някакви си дреболии.
*
Библиотекарят Франческо се е върнал. Седи до Силвио. Рисуват. Франческо не изглежда
съвсем нормален... Не толкова казаното от него кара Лоренцо да мисли така. Ала има нещо в
погледа, в излъчването. Той не присъства в същата действителност като нас, останалите, мисли
си. Зрителният контакт е невъзможен. Погледът му се изплъзва във всички посоки. Нагоре.
Надолу. Встрани. По начина, по който се от блъскват магнитните полюси.
Хубаво момченце, казва Франческо.
Благодаря.
Макар да не обича книгите.
За разлика от теб, отвръща Лоренцо.
Погледът на монаха се рее из пространството, преди да отговори: Работя в библиотеката
откак ме приеха като послушник.
Библиотекарят Франческо започва да разказва гордо и разпалено:
Vicarius Filii Dei винаги са поч итали д ум ите. Литературата. Книгите. Бог е в словото. Още
през XIII век, когато е бил основан нашият орден, братята ни се залавят да натру пат
внушителна сбирка от древни религиозни пергаменти. През всичките тези години сме
колекционирали най-важните творби на цивилизацията. Библейски ръкописи, разбира се. Но
също така и светски текстове. Ако всички наши първи издания, фолиа, кодекси и старопечатни
книги бъдат изложени на частния пазар, ще инкасираме няколкостотин милиона евро. По-късно
с радост ще ти покажа някои от шедьоврите, които притежаваме. Ако имаме време и повод. О,
какви съкровища! Психомахия. Беоулф. Златната легенда. Песен за Ролан. Кодекс Региус.
Хеймскрингла. Regula поп bullata на Франциск от Асизи. Dies Irae. StabatMater. Песен за Ни-
белунгите. Роман за розата. Кентърбърийски разкази. Божествена комедия на Данте.
Канционери на Петрарка. Декамерон. Malleus Maleficarum. Да, няколко хиляди старопечатни
издания от края на XV век: Сънят на Полифил. Гутенберговата 42-странична Библия.
Нюрнбергските хроники. Peregrinatio in Terram Sanctam. Задъхва се.
Разполагате с всички тези творби тук? - пита Лоренцо.
Да. Тук. В библиотеката. Разбира се, притежаваме и по-нова литература. Макиавели.
Шекспир, Бейкън, Милтън, Волтер, Русо, Бронте.
И сте пазили всичко това само за себе си?
За нас? Та то си е наше.
Сякаш темата вече не го интересува, Франческо насочва вниманието си към Силвио.
Франческо? - прави опит Лоренцо.
Заето!
Нещо грешно ли казах? - мисли си. Явно е възприел като критика, дето посочих, че са
пазили в тайна съществуването на своята библиотека. Но нали и собственото си съществу ване
са укривали. Явно нещата са свързани.
Франческо, повтаря той.
Заето!
Имам нужда от огледало.
Франческо вдига очи, ала не среща погледа му.
Че за какво ти е?
Да видя дали писмото не съдържа огледален текст.
Разбирам. За съжаление тук в манастира нямаме огледа ло. Суетата е дело на Сатаната. Аз
обаче ще ти набавя. Разбира се.
Франческо е спечелил доверието на Силвио. Момчето се качва в скута на мо наха, за да
рисуват заедно. Франческо е изобразил кръст. Силвио е добавил завъртулка, която трябва да
представлява ангел. Франческо намира жълт молив и рисува ореол над главата му.
Забързани стъпки откъм библиотеката. Кардиналът и свитата му. Франческо става тъй
рязко, че Силвио пада на пода.
Франческо! - кардиналът го поздравява изкъсо.
Кардинале! - отвръща Франческо.
Изминават няколко секунди. Библиотекарят поглежда отвъд кардинала, лицето помръква,
мускулите на челюстта му се напрягат. Кардиналът отмята глава рязко. Франческо ги оставя.
Кардиналът поглежда рисунката на Силвио. Хубав кръст, казва му.
Франческо го нарисува, отвръща Силвио.
А ти какво нарисува?
Ангела.
Кардиналът се усмихва, кимва. После се обръща към Лоренцо:
Какво изнамери?
Нищичко. Но имам предложение.
Да?
Пуснете Силвио. Тогава ще ви сътруднича. Безусловно.
Вече го правиш.
Не се нуждаете от него. Пуснете го да си върви. Моля ви.
Драги мой приятелю, налага се да разбереш, че Силвио е нашата гаранция за твоето
съдействие.