Мислили ли сте да...
Уверени сме в желанието ти да ни сътрудничиш. Но Силвио...
Струва ми се, че е най-добре да бъде тук. При нас. С теб. Анджелика скоро ще дойде.
Тук? Хванали ли сте я?
Скоро.
Вие...
Няма причина да изглеждаш толкова изплашен. Няма да я нараним. Просто ще я доведем.
Колко си напреднал?
Дешифрирането на текстове не може да бъде измерено в подобни термини. При това ще
ми помогнете безмерно, ако ме информирате какво издирвам.
Това вече ти го казах.
Ако човек е принуден да дешифрира стари кодове, става зависим от знанията си за
начина, по който са мислели техните съставители.
Търсим...
– Бог. Знам това. Ала допускам, че не се изказваш съв сем конкретно, не и буквално.
Налага се да знам точно какво търсим. Най-конкретно - какво според вас се е опитал
Нострадамус да разкрие на Козимо Велики в това писмо?
Кардиналът се колебае за миг, преди да отговори: Местонахождението на съкровището на
тамплиерите.
Лоренцо въздъхва. Първо кивота. Сега съкровището на тамплиерите.
Не осъзнавате ли колко е налудничав целият този проект? - пита го. - Никое от тези неща
не съществува. Те са илюзии, символи. Създадени от нас, хората, понеже се нуждаем от
мистерии, конспирации, загадки. - Повиши тон: - Ала никое от тях не е реално!
Говори се, че и Vicarius Filii Dei не съществува.
Но това е различно. Митът за Vicarius Filii Dei напомня за догадките относно дейностите
на масоните зад техните заключени врати. Кивотът и съкровището на тамплиерите са съвсем
конкретни обекти. Предмети. Или по-точно - представата на човек за тях.
Не ми изглежда кардиналът да ме слуша. Отвръща: Столетия наред твърдят, че не
съществуваме.
Тогава какво според вас представлява това съкровище? Злато? Религиозни реликви? Или
си мислите...
Познание, прекъсва го кардиналът. Относно пътя към Бога.
Мислите си, че тамплиерите са знаели таен път към Бога?
Ти навярно си богобоязлив мъж, професоре. Бог говори с хората чрез пророци. Ами ако
на практика е възможно да се установи връзка между нас, хората, и Бог? Канал. Толко ва ли е
немислимо за теб? Исус е дал на Петър ключовете за небесното царство. Петър, най-първият от
апостолите. Същите тези ключове за царството Божие Петър е препредал. Как значи да
разбираме теологичния принцип за апостолическата приемственост? Според него Църквата е
духовният следовник на апостолите. Исус Христос е обещал на своите апостоли да бъде с тях
до края на света. Ние, професор Морети, представляваме апостолите на Исус Христос.
Гностиците са смятали, че съществуват тайни апостоли, запознати с истинното, тайно
учение на Исус.
Гностиците! - изсумтява кардиналът. - Еретици! Истината е следната: Редицата не може
да бъде прекъсната. Петър е скалата, върху която Господ Исус е изградил църквата си. Когато
Лин става папа през 68 г. в качеството си на първия след св. Петър, то е по силата на свещен
декрет.
Възможно е. Много папи са съумели да омърсят и папския престол, и името Божие.
Човек е грешен. Аз...
Драко нахлува в стаята. Присвити очички. Кимва отсечено на кардинала. Двамата излизат
от стаичката. Връщат се вътре почти незабавно.
Бьорн Белтьо, подема кардиналът. Познаваш ли го?
Участник в конференцията е. Снощи го поздравих. Като изключим това, не го познавам.
Сътрудничиш ли си с него?
Не.
Той ли е откраднал оригинала на Нострадамус? Бьорн Белтьо? Той и жена ти.
Какви ги говориш?
Откраднали са писмото от кабинета на Реджина Ферари. Бьорн Белтьо и твоята съпруга.
*
Силвио плаче тихо.
Отново са в килията. Силвио лежи на леглото. В сподаве ното хлипане на момчето
Лоренцо долавя объркване и отчаяние. Ето защо не поглежда сина си. Малкият вдишва през
носа на неравни интервали. Силвио винаги си е бил страхлив. От кого ли го е наследил? От
Анджелика? От него самия? Навярно от него. Като се завърнат у дома, окъснели след събиране,
Силвио е способен да ги очаква в леглото с ококорени оч и. Никога не го е казвал направо. Но
Лоренцо си знаеше - боеше се да не би никога да не се завърнат. Да не би да изчезнат в нощта,
да се разтворят в нищото, да го изоставят. Той самият бе израсъл с ирационалния страх. Бя ха се
опитали да го обсъдят и обяснят. Родителите никога не напускат децата си, казаха му. Майките
и татковците обичат децата си, това нали го разбираш? О, да, знаеше го. Поне дотолкова
разбираше. Ала следванщя път, когато се прибраха късно и бавачката изприпка надолу по
стъпалата, Силвио будуваше в мрака в очакване. Тук, в килията, спеше повече от когато ида