събраха - се бе натъкнал на нея сред локва мляко на пода в кухнята, лежеше пад нала духом, с
колене, опрени до брадичката, обгърнала крака с ръце, тресеше се. До ден днешен, след толкова
много години, той бе способен да пресъздаде чувството на паника, не проумяваше какво се бе
случило с нея, смяташе, че би могло да се окаже инсулт. Божичко , бе извикал, Анджелика,
какво ти е? Прегърни ме, бе му отвърнала, нищо повече, само това: Прегърни ме! Той я
прегърна. Държа я така повече от половин час, утешаваше я, шептеше и. Бавно я отпусна,
крайник по крайник. Отнесе я в банята и я положи във ваната, пусна водата - толкова вряла, че
едва не я ощави. Въпреки това се тресеше. Какво я бе сполетяло? Години наред чака обясне ние.
Ала такова не съществуваше. Житейска болка, настоя ваше тя, екзистенциална болежка. Той
така и не разбра какво искаше да каже. Тя - дето си вадеше хляба с думи - така и не съумя да
открие точните. След ваната я подсуши и я положи в леглото. Тя заспа. По-късно - докато той
подготвяше лекция в кабинета си - я чу да свири. Свиреше си, седнала в леглото. Албинони.
Адажио в сол минор. Тъй нежно, тъй красиво. Застана пред спалнята, от другата страна на
вратата. Тя не го видя. Продължаваше да свири със затворени очи. После остави инструмента,
придърпа чаршафа и заспа.
Оглежда се в килията - сякаш за да прикрепи погледа си към нещо. От ива до прозореца,
хвърля поглед на пейзажа. Чуди се къде ли се намира. Как изобщо е възможно паравоенен
орден от католически монаси да се укрива в продълже ние на толкова столетия? В една крепост,
в манастир. Далеч от хорските очи, това поне е сигурно. Но манастирът все пак не е невидим.
Някой знае за съществуването му. Както и че е пълен с монаси. Навярно местните хора си
мислят, че монасите се занимават с коренно различни неща, мислеше си той. Йезуити.
Бенедиктинци. Францисканци. Цистерцианци. Едно-друго. Затворена институция за обучение и
съзерцание. Нещо подобно.
*
По някое време следобед някакъв монах пристига с хра ната. Висок и жилав, облечен в
старовремско расо от черна вълна. Качулката е широка, лицето му тъне в сенки. Кола нът, който
пристяга кръста му, е сив. Расото е толкова дълго, че се влачи по пода. Покланя се, най-напред
на Лоренцо, после и на Силвио.
Името ми, произнася с нисък тон, е Вартоломей.
Лоренцо не знае какво да отвърне. Най-сетне казва: Сигурно знаеш кои сме ние.
Разбира се.
Тогава би могъл да ни обясниш какво търсим тук. Доколкото ми е известно, кардиналът е
дал обяснение. Е...
Съжалявам. Аз самият нямам ранг, нищо не решавам, аз съм най-обикновен брат от
ордена.
Който идва да ни навести?
О, съжалявам. Естествено, че ще се представя. Кардиналът ми възложи задачата да се
грижа за продоволствието.
Продоволствие, а.
Да? Ядене. Пиене. Всичко, което...
Отлично познавам значението на думата продоволствие. Просто изборът на термина ми
се стори странен - предвид обстоятелствата.
Разбира се. Простете. Три хранения дневно; prima, sesta и vesper. Всяка сутрин донасям
купа плодове и кана вода.
Всяка сутрин? Колко дълго смятате да ни държите?
Тук имате ли Макдоналдс? - пита Силвио.
И двамата му хвърлят празни погледи.
Когато изпълните мисията си, ще бъдете съпроводени до дома, разбира се, обяснява
Вартоломей.
Лоренцо долавя лъжата в тона му, в убягващия му поглед. Съпроводени до дома. .. Та да
може да посети най-близкото полицейско управление и да съобщи за обстоятелствата. Никога...
Вартоломей се обръща към Силвио.
Играеш ли футбол?
Малко.
Кой е любимият ти отбор?
Фиорентина.
Разбира се. Как не се сетих.
А твоят?
Нищо не знам за футбола.
Все някой трябва да подкрепяш?
Ювентус, може би.
Силвио издава звуци, все едно повръща. Вартоломей се смее. Когато смехът му угасва,
Лоренцо пита направо: Защо сме тук, Вартоломей?
Не можеш да питаш мен. Не и за подобни неща. Моля те. Тук си, за да ни помогнеш да
разгадаем един код. Повече не ми е известно.
Да ви помогна. Така ли го наричате?
Аз не знам нищо за тези неща. Работя в кухнята. Не е моя работа.
Не виждаш ли, че сме затворници?
Временно. Обещавам. Наистина съжалявам. Ала не ми е разрешено да говоря за това.
Решението не е мое. С най-голяма радост бих ви помогнал.
Баща и синът му. Силвио е на седем. Седем години! Ти си нашият пазач, Вартоломей.
Не. Не съм. Наистина. Аз ви нося храна. Нищо повече. Аз съм Божи слуга. Мъча се да