направя престоя ви възможно най-комфортен. Аз нямам ранг. Аз не решавам нищо. Щом
кардиналът е избрал да ви доведе тук, аз съм негов предан слуга. Кардиналът знае най-добре.
Ами ако кардиналът сбърка?
Никой не е непогрешим. Но макар кардиналът да е човек като теб и мен, той все пак е по-
близо до Господа.
Никога няма да ни пуснат, мисли си. Очевадно е. Знам твърде много. За крепостта. За
кардинала. За Vicarius Filii Dei. Дори и да разбия кодовете и да направя всичко, което искат от
мен, те ще ни убият. Не биха дръзнали да сторят друго. Бяхме осъдени на смърт в мига, когато
кардиналът и Драко влязоха в килията. Бяхме осъдени на смърт, когато кардина лът ми обясни
кои са. Навярно сме били осъдени на смърт дълго преди да пристигнем тук.
III
ФЛОРЕНЦИЯ - САЛОН ДЬО ПРОВАНС
ПОНЕДЕЛНИК, СЛЕДОБЕД - ВТОРНИК ВЕЧЕР
Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!
Умрелият излезе, сръце и нозе повити в саван
и лицето му забрадено с кърпа.
Евангелие от Йоана
Ти си господар и на страха, и на победата.
Ти, дето обгръщаш с поглед всичко,
владетелят на нетленното,
творецът на вечността.
Египетската книга на мъртвите
ГЛАВА 6
Суматохата
Флоренция,
Понеделник следобед - вечер
I
Прекарах с нея цялата дълга нощ, която бе необходима на мама, за да умре.
Никога не съм бил лесно дете. Вървях по свой собствен път. Никога не се вписвах. Мама
всячески се мъчеше да замаже положението. Това, че никак не ѝ се щеше да признае моя
албинизъм, навярно бе преди всичко неправдоподобна и несправедлива заблуда в собствената
ми глава. Макар че имах много причини да я коря. Измяната спрямо татко. Бракът с Трюгве
Арнтцен, нелоялен приятел на татко и предан любовник на мама. Пиянството ѝ. Злоупотребата
с хапчета. Начинът, по който несъзнателно ме изтласка от живота си, когато се появи Стефен,
моят природен брат. Последната нощ обаче изобщо не се замислях за което и да било от те зи
неща. Виждах единствено майка си. Окаяна и изплашена. Малка главичка върху голяма, бяла
възглавница. Хлътнали бузи. Сухи, бледи устни. Поглед, лишен от живец. На бузата ѝ бе
залепен маркуч, който проникваше в носа. Друг маркуч, от система с морфин, бе заб оден за
една от вените ѝ.
Спеше през по-голямата част от времето. На моменти обаче вдигаше очи и срещаше
погледа ми.
Лекарите ѝ даваха още няколко месеца. В най-добрия случай година. Внезапно обаче тя
се предаде. Нямаше повече сили. От болницата ми се обадиха в кабинета. Трюгве Арнтцен бе
привикан от конгрес в Ню Йорк. Стефен се метна в колата и отърча от хижа в Трюсил. Никой
обаче не пристигна навреме. Мама почина, докато стисках ръката ѝ. Веднъж да сме само
двамата. Часът бе 4:37 в една нощ срещу четвъртък. В миг долових диханието ѝ. Слабо
хрипливо. Сякаш в тънката шия вече нямаше място за вдишванията. После стихна. За мама
времето бе спряло окончателно.
II
Болки. Далечни шумове. Разпалени гласове. Сирени.
Къде съм!
Мислите ми отказваха да се свържат. Нищо нямаше смисъл. Като да се събудиш след
мъчителен сън. После си спомних.
Боже мой, прострелян съм.
Не бях изгубил съзнание. Или бях? Не бях сигурен. Ня мах никакво възприятие за
времето.
Колко време бе изминало? Секунди? Минути?
Къде бях?
На някакъв под.
Лежах на някакъв под. Корав под. В библиотека Уфици. Притворих очи.
Тялото ме болеше. От пръстите на краката до главата. Съвършено нетърпимо. Никога
досега не са ме прострелвали. Не е препоръчително. Вярвайте ми.
Попипах гърдите си. Никаква кръв. Нито капка.
Някой ме потупа по бузата.
Женски глас:
– Бьорн!
Анджелика. Анджелика.
– Бьорн! Буден ли си?
– Какво...
– Лежи спокойно!
– Но...
– Стреляли са по нас с - как казахте, че се наричат?
– Електрошоково оръжие - обясни един от охранителите. Стоеше точ но зад гърба ѝ. Едър
мъжага, въоръжен със съвършено истински, механичен пистолет. - Предадоха се, щом видяха
това. - Пазачът размаха пищова си.
– Бърза помощ и полицията ще пристигнат всеки момент - обади се Реджина Ферари.
Беше притиснала мобилния телефон към бузата си.
Навън замлъкна сирена, сетне втора.
После нахлуха в помещението. Полицаи. Екип от Бърза помощ.
III