място: защо? Дали се бяха опитали да изкопчат от нея информация? Или убийството бе опит да
ѝ попречат да сподели сведения, с които е разполагала? Възможно ли бе монашески орден -
който идеализира кръвта и практикува ритуални източвания като част от тайнствата си - да
върлува из Италия? Каква бе връзката с Нострадамус? А Медичите? Двамата с Анджелика
споделяхме въпроси и мисли, без да напреднем доникъде. Телефонът на Анджелика не спира ше
да звъни. Изключи го. Докато разговаряхме, дойде приятелят ѝ, управителят на хотела, с два
омлета и бутилка вино. Когато си тръгна, двамата хапнахме мълчаливо, всеки от своята страна
на леглото. Легло за съпружески двойки и от дадени любовници. Анджелика изнесе подноса със
сервиза в коридора и хвърли поглед към мен. Този поглед... Не знаех какво да кажа. Избухна в
плач без каквото и да било предупреждение. Хлипанията ѝ звучаха като отчаяното пъшкане на
ранено животно. Разпознах звука. И преди го бях чувал. В психиатричната болница. Белези от
раздиране по душата. Задъхването и писъците извираха от дълбините на тялото ѝ;
полусподавено ехо на отчаянието. Заради Реджина Ферари. От безнадеждност. Заради Силвио,
разбира се, заради професор Морети. Който за Анджелика не бе нито професор, нито Морети,
а Лоренцо, просто Лоренцо, онзи, когото обичаше, когото галеше, в мрака, зад затворени врати.
Участта на Реджина Ферари показваше докъде бяха склонни да стиг нат похитителите. В
продължение на няколко минути Анджелика издаваше тези печални хлипания, изпълнени с па-
рализиращ страх, с мъка, с безпомощност. И изведнъж, тъй внезапно, както плачът я бе надвил,
тя замлъкна. Остана седнала, разтреперана. Сякаш някой пропускаше през нея слаб
електрически ток.
– Как си? - попитах най-сетне. Нали така се казва. Все не що трябваше да кажа. Вече знаех
отговора.
– Благодаря - измънка, - добре.
Но далеч не бе така. И всъщност нещата не се подобрява ха и на йота от това, че седях до
нея и я галех по гърба. Изрови от чантата кутията си цигари.
– Той е дете - казах ѝ, - няма да му сторят нищо.
Принуди се да подпира треперещата си ръка, докато палеше.
– Отвлекли са мъжа ти, защото се нуждаят от него. А сина ти, за да го притиснат. Ала
няма да наранят никого от тях. По този начин няма да постигнат нищо.
Изпитвах срам. Думи. Просто думи. Това бе вс ичко, което можех да й предложа. Нямах
абсолютно никаква полза нито от годините следване, нито от взетата с отличие магис търска
степен, нито от двайсетте години практически опит като археолог. Мислено се върнах в
студентството си. Любимият ми професор се наричаше Грете Лид Войен. Бях лудо влюбен в
нея. Тя ми отвърна с благо снизхождение и майчински грижи. С годините стана моя приятелка.
Веднъж ми рече: „Най-важното качество на археолога е фантазията". Много са примерите за
добри съвети. В учебника Методи на модерната археология Греъм Уайлуърт посочва, че ща-
телното регистриране на всяка находка е ключът към пра вилно тълкуване и разбиране.
„Търпението и усърдието са най-важните добродетели на археолога", заключавав Добро-
детелите на археологията. В собствения си учебник Археология: Вчера, днес, утре Грете Лид
Войен изрежда ключови думи като структура и систематичност. „Също толкова важно е - каза
по време на лекция, от която съм си запазил записките, допълнени със завъртулки и мастилени
петна, - да се използват качествени източници. Достоверният информатор е безценен. Колкото
повече са, толкова по-изчерпателна е работата с източниците".
Та откъде да започнем разчепкването?
– Анджелика - подех, - мислиш ли, че онзи експерт по Нострадамус, когото срещнахме в
бара снощи, може да ни помогне?
– Дино Гарби? Забрави! Шарлатанин.
– Вие споменахте друг. Онзи с дългото, трудно име. Дето живее в родния град на
Нострадамус.
– Тео? Виж, тук си прав... Теофилус дьо Гарансиер. Той знае за Нострадамус повече от
когото и да било. Не го познавам лично. Но Лоренцо го познава. Тео ръководи т. нар.
изследователски център относно Нострадамус. Убеден е, че той наистина е бил ясновидец.
– Нека го посетим!
– Живее във Франция.
– Още по-добре. Тъкмо ще се махнем оттук.
– Но Тео едва ли знае каквото и да било за това...
– Не може да разсъждаваме по този начин, Анджелика. Така доникъде няма да стигнем.
Налага се да мислим като археолози. Детективи в историята. Налага се да съберем информация.