– Поправка! - прекъснах го аз. - Цитатът действително е приписван на Лъв X, но думите
поначало произхождат от театралната пиеса Процесията на папите, написана от Джон Бейлс
през XVI век.
Теофилус дьо Гарансиер ме изгледа с поглед, който повече от красноречиво намекваше,
че съм съсипал една добра история. После продължи:
– Говори се, че историята е съвкупност от случайности. Във всеки случай папа Лъв X е
бил Медичи. Рожденото му име е Джовани де Медичи, бил е син на Лоренцо, всеизвест ния
владетел на република Флоренция. Та на практика не е толкова чудно, че писмо до Медичите в
крайна сметка е попаднало у Гонзага.
– Как Нострадамус се вписва в картината? - попитах аз.
– За това историята не казва нищо. Може да се е натъкнал на информация в творба, която
светът е приел за изгубена. Споменава се Книгата на мъдреците. Четвъртата книга на Енох?
Навярно - добави тъй тихо, че едва го чувахме - нещо относно Библиотеката на дявола? Един от
наследниците на Федерико Гонзага - Гулиелмо Гонзага, господствал в горно Монферато, - е
обект на едно от пророчествата на Нострадамус. Това има ли някакво значение? Невъзможно е
да се каже. Ала навремето Нострадамус, Гонзага и Медичите са си траели относно връзките си.
Не е толкова просто да разкриеш каквото и да било пет века по-късно.
– Все трябва да има нещо, което да ни отведе по-напред?
– Кой знае - смънка Теофилус дьо Гарансиер с палав проблясък в очите. С
целеустремената прецизност на библиотекар, той отиде до една от лавиците и издърпа
миниатюрно книжле.
– Това - каза ни - е факсимилна версия на Нострадамусовите Предсказания, издадени през
1568 г. Отпечатана е от Беноа Рито дьо Лион. Налична е и в Мюзе Арбо, в Екс ан Прованс.
Малка, а? Седем пъти по десет сантиметра. Двеста странички. Версия, печатана само две
години след смъртта на Нострадамус по модел на оригиналния му текст. Много от изданията,
излезли през последвалите столетия и превърнали се в основа на немалко от съвременните ни
преводи, са пълни с грешки, фалшификации и недоразумения.
Сниши глас:
– Може ли да споделя изключително личната си теория? Нострадамус трябва да е
предсказал нещо грандиозно. Нещо опасно. Нещо, което светът не е бил готов да узнае. Нещо,
което простолюдието никога не бива да прозре, и това е било от решаващо значение. Нещо за
Третата световна война, за края на света, за Армагедон? Комета? Унищожително изригване на
вулкан? Религиозна тайна от неподозирана величина?
IV
Представям си как хора като Теофилус дьо Гарансиер живеят в мехур, където всичко
невъзможно е възможно, където смехотворното е истина, а разумните предубеждения на
скептиците са изобличавани като неохота, подозрение и липса на въображение. Там, където
ние, останалите, се кълнем в доказуема логика и критични въпроси, те се отдават на невидими
сили, богове и духове, мъртви души, ангели и демони.
От другата страна на масата се пъчеше Теофилус дьо Гарансиер:
– Окултизъм! Мистика! Магия! Астрология! Всяка дума: малки експлозийки от
въодушевление.
– В нашето време царува рационализмът. Разумът! Всичко трябва да пипнем. За
Нострадамус не е било така. Той е живял в епоха, когато хората искрено са вярвали в мис-
териите на живота и смъртта без изключение. Тогава не е съществувало никакво изкуствено
противопоставяне между науката и тайнствените сили на природата. Те са виждали
взаимовръзки там, където ние откриваме противоречия. Нострадамус е бил законно дете на
времето си. На повърхността: високообразован и начетен лекар, специалист по чумата, и
аптекар, уважаван гражданин на обществото. Съще временно: гадател, мистик, практикувал
окултизъм и магия. Ако не е разполагал с такива добри връзки, щели са да го из горят на
кладата. Не забравяйте, че тъкмо тогава Инквизици ята е била в разцвета си. Задачата ѝ е била
да брани вярата, потушавайки фалшиви доктрини. Като вещерството. И гадателското изкуство.
Вярата в магията. Духове, които не принадлежат на Библията. Всичко свързано с Нострадамус!
Защо тогава така и не е бил заловен, изправен пред трибунал и осъден на смърт, какъвто си е
бил магьосник и еретик? Ами да, защото е поддържал връзки с най-могъщите представители на
обществото. Търсели са го за съвет. Крале и кралици. Графове, епископи и кардинали. Писмото
от Нострадамус до Козимо Велики е само един от многото примери за линиите, свързващи го с