Выбрать главу

най-силните властващи. Медичите. Съпругата на френския крал, Катерина. Микеланджело. До-

ри Макиавели. Колкото и да е странно. В писмо от Макиаве ли до великия творец

Микеланджело - открито в останалите след Нострадамус книжа, пълно с неговите лични

коментари в полетата - Медичите са назовани нашите флорентински благодетели. Защо, бихме

се запитали ние, Нострадамус е притежавал частно писмо от Макиавели до Микеланджело?

V

Флорентинецът Николо Макиавели не е бил само писател, драматург, поет и философ, а

също така и историк, дипломат и градски канцлер на Флоренция. Биографията му би могла да

внуши на всеки от нас трайно чувство на вечна недостатъчност. Най-голяма известност добива

с книгата си Владетелят, политически анализ, наръчник за деспоти, указание за употреба от

диктатори, буквар по интригантство и лукави посегателства над властта. Владетелят е писана

в годините, след като Медичите си връщат контрола над Флоренция. Ма киавели губи работата

си, за малко и живота си. Той самият става жертва на методите, които тъй безскрупулно

препоръчва на устремени владетели: интерниране, арест и изтезания.

– Нострадамус... Макиавели... Микеланджело... - повторих замислено.

– И не само това: В документ от Микеланджело до Нострадамус великият художник

споменава таен пакт с Макиавели относно нещо, което се е намирало в la cattedrale della dioce

si di Ro ma - катедралата в римската епархия - но понастоящем е било прибрано на сигурно

място. Ала какво? И къде?

Представих си величествената църква „Свети Петър". Пшцният изографисан таван на

ватиканската Сикстинска ка пела е най-известната творба на Микеланджело. Възможно ли е

наистина творецът да е оставил скрита следа в популярната си фреска? Микеланджело е най-

добре познат като художник и скулптор, но също така е бил талантлив и търсен архитект.

Участвал е например в изграждането на Библиотеката на Медичите Лауренциана и параклиса

на Медичите в пристройката към базиликата „Сан Лоренцо".

Теофилус дьо Гарансиер ме изтръгна от мислите ми:

– Повече от забележително е как Нострадамус, човек, живял преди Галилео Галилей, е

дръзнал да загатне, че Земята не е нито центърът на Слънчевата система, нито на вселена та.

Предсказал е кацането на Луната, да, на практика цялата космическа програма.

– Нострадамус ли?

Теофилус дьо Гарансиер издекламира някаква строфа по памет:

Ще се люшне в ъгъла на Луната,

където ще го хванат и отведат в чужда страна.

Неузрелите плодове ще предизвикат хаос и скандал,

голям срам, за другите - голяма възхвала. 1

За нас, дето не притежаваме чак такова дарование за тълкуването на стари текстове като

Теофилус дьо Гарансиер, щеше да бъде по-просто, ако Нострадамус се бе изказал малко по-

ясно. В ъгъла на Луната? Неузрели плодове? И двамата с Анджелика останахме замислени,

докато Тео, малко обезсърчен, не ни предложи някаква форма на тълкувание:

– Не виждате ли явните попадения? В епоха, когато сам геният Леонардо да Винчи се е

провалил в опитите си да строи летателни машини, Нострадамус е дръзнал да заяви, че човек

един ден ще стъпи на Луната. Дори в напредналата част на миналия век космическата програма

е била немислима. Ако човек е склонен да приеме тълкувания, ще види, че Нострадамус е

предсказал цялото развитие на надпреварата между руснаците и американците.

– В текста, който току-що ни изчете?

– Трябва да го тълкуваме цялостно. Строфа 65, Центурия 9, нали? 65 не е случайно число.

То представлява годината 1965. Тъкмо тогава НАСА изоставя програмата Джемини и залага на

Аполо, за да кацне на Луната. И какво се случва? По време на тестово обратно броене на земята

Аполо 1 е разрушен от пожар, отнел живота на трима астронавти. Цялата програма Аполо е

недоузрял плод! Катастрофата е голям срам, национален скандал. Същевременно руснаците се

радват на престиж, понеже тяхната собствена космическа програма не е опетнена от скандали и

трагедии. Голяма възхвала. Центурия 9 препраща към последната Цифра от годината 1969,

когато лунният модул на Аполо 11, Ийгъл, каца на Луната. Последните стихове препращат и

към трагедията от 1986, когато се взривява космическа та совалка Чалънджър. Космическата

програма е недоузрял плод, недовършена, белязана от неразбории и икономиче ски нагаждания.

Същевременно руснаците, другите, бележат небивал успех с космическа станция Мир и жънат