вярват, както вярват на пророци, конски заклинатели, свещеници, полагащи ръце, и шамани.
Поначало Нострадамус бил високообразован лечител на чумата и аптекар. Ала забогатял
и добил известност едва след като започнал да издава книгите си с предсказания. Бил в услуга
на кралски особи и генерали, търговци и обущари. Алманасите и Предсказанията се продавали
в огромен тираж. През XVI век хората живеели с вяра в маг ията и окултизма, алхимията и
астрологията, гадателското изкуство и магическите формули. А Нострадамус ги снабдявал. На
твърда цена. В наши дни би стоял зад доходоносни уеб сайтове и телемаркетинг услуги.
На два реда от мен, по-точно на осми, седеше жена, в която неотклонно и неволно се
взирах. Дълго време я гледах само изотзад. Лъскава, руса коса. Гъвкави рамене. В нея имаше
нещо... Когато се извърна, за да коментира със седящия до нея, долових част от лицето ѝ. Беше
очарователна. Може и да бе на моята възраст, ала бе съхранила младежката си кокетност. Както
става с някои жени. Боговете са ги поръсили с магическия си прах.
Рязко извърна глава. Улови погледа ми. После се усмихна.
На мен.
Преди да съумее да види реакцията ми, тя се завъртя об ратно към професор Морети.
– Тъй като това е научен симпозиум с участници от множество кътчета на света -
продължи той, - ще се радвам да оповестя една любопитна новина.
Залата замлъкна в очакване. На мен самия дъхът ми бе секнал от удивление след
ослепителната усмивка на жената от осми ред.
Към мен?
IV
Професор Лоренцо Морети прожектира на екрана старо писмо, писано на ръка. Засукан,
нечетлив почерк.
– Преди известно време по повод на това писмо при мен дойде кустос Реджина Ферари от
библиотека Уфици - обясни той, загледан в залата. - Някой да разпознава почерка?
Шушукане. Един предположи Микеланджело, друг - Макиавели, трети викна Леонардо да
Винчи. Досмеша ме. Ренесансът... Нови идеи, нови мисли. Разцвет на изкуството и културата.
Преломна епоха. Наука, религия и суеверия рамо до рамо. Хуманизъм и диктатура. Екстремно
богатство и сърцераздирателна немотия. Крале и владетели в раздор и на война. Папата и Лутер
се борят за правоверните. Полага се началото на политически и военни алианси, на които
мигновено се изменя. Ама че време! Хората около мен продължа ваха да гадаят: Галилео
Галилей. Коперник. Кеплер.
– Грешно - отвърна професор Морети. - Това е писмо, датирано от август 1565, от
Нострадамус до Козимо I де Медичи, по-известен като Козимо Велики, велик херцог на То-
скана. Е, позволете да се поправя: по това време Козимо ще да е бил само херцог.
Секунда мълчание. Изведнъж залата избухна в аплодис менти. Оставих се да ме увлекат.
Ликувах и ръкоплясках възторжено. Просто да си призная: числях се към една отно сително
недосмазана колегия, оставила се да бъде въодуше вена от писмо на близо 500 години.
- Никой не е знаел за съществуването на това писмо - поде професор Морет и след
стихването на аплодисментите. - Разбира се, изобщо не ни изненадва, че Медичите са търсели
предсказанията на Нострадамус. По познатия ни маниер той е пророкувал тъкмо онова, което
поръчителите му са искали да чуят. Къде се е дянало това писмо - отговорът е забулен в
мъгливите воали на историята.
V
Медичите, да. Историята ти е известна. Династия от търговци и хитреци, политици и
папи, воини и убийци, херцози и кралски особи. Ама че пасмина. Медичите от Флоренция
започват като банкери и управляват града и Северна Италия в продължение на 300 години,
започвайки от XV век. Акушери на Ренесанса. Меценати на изкуството. Медичите били
жизненоважни за гении като Леонардо да Винчи, Микеланджело - майстора на фреските по
тавана на Сикстинската ка пела и мраморните скулптури Давид и Пиета - и Ботичели. Да, дори
за самия Макиавели. И такива неща се случват. През XVIII век Медичите изчезват от
историята. Раз, два, три. Родът измира. Не ме питайте как - толкова негодници и копелета са
успели да доведат на белия свят. И все пак се е случило.
- Това, което знаем д нес - продължи професор Морет и - е, че писмото от Нострадамус до
Медичи е било включено в частната колекция от писма, документи и ръкописи на фа милия
Гонзага. Частно лице - антиквар - закупил сбирката в средата на ХIХ век и тя останала
собственост на семейството до 1997, когато била дарена на библиотеката в Мантуа. Там си
останала недокосната чак до 2011. В ретроспекция никак не е трудно да се запитаме защо