Гарансиер пише за методите, които е прилагал Нострадамус по време на гаданията си. В
първата строфа на Предсказания той описва как е съумявал да изпадне в пророчески транс:
Ноше седя в закътаната си читалня, Estant assis de nuit secret esrude, Сам, отпуснат
върху табуретка от бронз, Seii repous е sus la selle d'as rain, Мъждив пламьк трепка в
усамотението ми, Flambe exjgue soitant de solitude, He мислете, че ви пророкувам грешно. Fai
proferer qui rfest a croire vain.1
Гореописаната процедура е базирана на черната книга De Mysteriis Aegyptiorum2. Тази
творба, съдържаща окултни магьос нически формули и магически ритуали, е била особено
популярна през XVI век. De Mysteriis Aegyptiorum описва методите на жрицата ясновидка при
Делфийския оракул. Нострадамус е след вал рецептата до последната подроб ност. У Ямвлих
можем да прочетем как Оракулът в Делфи - точно както и Нострадамус - приема боговете,
седнала на табуретка, сред божествено сияние, бивайки изпълнена със све щено познание, т.е.
видения. С какво се характеризират методите на Делфийската Пития? Седяла е на трикрако
столче, държала лаврови листа и е разбърквала в паница свещената вода от извора Касотис. В
Предсказания Нострадамус чисто и просто е копирал описанието.
Жриците, служили на Оракула в Делфи, са се наричали Пития. В продължение на над
хиляда години - от осмото столетие преди Христа до 393 г. след Христа - Пития е споделяла
1 Предсказанш (1555, второ издание), Центурия 1, строфа 1.
2 Навярно писана от Ямвлих, живял през III-IV век, преиздадена във Венеция (1497), а по-късно и в Лион
(1549).
своите водения. Жрицата Пития е била избирана сред жени с благ характер и висок морал. В
продължение на столетия е била излъчвана от ре диците на високообразовани и изискани
аристократи, в други пе риоди е можела да бъде някоя неграмотна беднячка. През първите
столетия се е изисквало да е девица, по-късно са предпочитали зрели жени на средна възраст.
Жриците в храма на Аполон са били привилегировани и с висок социален статус. Били са
активни в девет от месеците в годината. Сезонът на гаданията е започвал на пролет. Множество
религиозни очистващи обичаи, като пост и къпане в изворна вода, са били необходими за
подготовката на Пития. Преди всяка пророческа сесия тя е слизала в стаичката си и е вдишвала
свещен газ. Някои твърдят, че гаданията са били бръщолевени без смисъл, за да бъдат
преведени и записани от свещеници от мъжки пол. Други настояват, че оракулът е преда вал
виденията си ясно и разбираемо направо на клиентите.
Делфийският оракул е бил част от величествен храмов ком плекс, посветен на Аполон.
Бил е разположен на южния склон на планината Парнас, между гръцкия град Ламия и
Коринтския залив. По времето на разцвета на оракула е било възможно до три Питии да бъдат
назначени едновременно. Търсенето на пророчества било голямо. Желаещите предсказание от
Пития трябвало да донесат лаврови листа, животни за жертвоприношение, а не на последно
място и пари. Гадателското изкуство още тогава е било печеливш бизнес. Още от бронзовата
ера планината Парнас е привличала хора, наслаждавали се на еуфоричните състояния, в които
понякога изпадали. Историкът Диодор Сицилийски разказва за козар, който установил, че една
от козите му се държала странно, след като паднала в скален процеп. Когато сам се спуснал
там, бил изпълнен с божественост и ясно видял пред очите си миналото и бъдеще то. Тъкмо на
това място бил съграден Аполоновият храм. Най-популярната теория гласи, че Пития се е
влияела от халюциногенни изпарения - като етилен или метан - от процепи във варовиковата
скала под района на храма. Гръцкият историк Плутарх, който е служил като първожрец в храма
на Аполон, е един от докладвалите за газовете в бездната. В творбата Моралия той пише, че
подземната камера на Пития е изпълнена с аромат на най-сладките и скъпи парфюми. На
съвременен език по-скоро бихме казали, че Пития чисто и просто е била надрусана.
Нострадамус, от своя страна, е разполагал единствено с външните декорации. Ала няма почти
никакво съмнение, че френският гадател - вдъхновен от описанията в De Mysteriis Aegyptiorum -
е копирал методите на Делфийския оракул до най-малката подробност.
За да насоча проучванията в по-конкретна насока, пред ложих да разгледаме думата
кървав дъжд - кратката версия на професор Морети за метафората на Нострадамус: Открий
ковчега, където кръвта вали. За съжаление Теофилус дьо Гарансиер бе точно толкова бос,