анаграми, или ребуси, или каквото там представляват, никога не са били помествани в по-
късните издания на произведенията на Нострадамус. Налични са единствено в първото. Което -
може би неслучайно - е изчезнало. Този препис го купих от Луиджи Фиакини в Рим, след като
го е намерил антиквар библиофил в забравена колекция документи в малтийската Национална
библиотека във Валета през 1927...
– Валета? - прекъснах го. - Сигурно си наясно, че тамошната библиотека е учредена от
Малтийския орден през 1555? А Малтийският орден и Орденът на хоспиталиерите са едно и
също.
– Точно! Мъча се да декодирам този препис още откак се натъкнах на него. Аз обаче не
притежавам въпросния талант. Тъкмо затова натяквах на професор Морети. Той май не ми
вярваше особено...
Макар да не познавах професор Морети кой знае колко добре, не би ме изненадало, ако
държи мъже като Теофилус дьо Гарансиер и въображаемите им съкровищници от веков ни
тайни на една ръка разстояние.
Теофилус дьо Гарансиер разлисти по-напред:
– Гръцките знаци бека, или дека, означават десет - рече ни. - Mei означава мой или мое.
Ала какъв е смисълът? А за десерт и това:
– Коптски - заявих аз.
– То и аз май само това измъдрих.
Опитах се да разтълкувам текста. Едно ..., три ..., две едно едно едно едно ..., едно
.... Щях ли да съумея да изкопча каквото и да било рационално значение от знаците?
Не. Нищо. Абсолютно нищо.
Дълго се взирах в трите шифъра
Бяха кътали своите тайни в продължение на петстотин години.
Зяпането обаче не помагаше. Рядко се случва да върши работа.
– Схващаш ли нещо? - попита Теофилус дьо Гарансиер.
– Не. Но имам въпрос: защо не си се консултирал с други експерти по кодовете?
– Освен професор Морети? Не посмях. А той така и не дойде!
– Не можа ли да ги пратиш по пощата или с имейл? - попитах.
Той ме изгледа потресено.
– Изключено! Луд ли си? Съвършено изключено! Жив да не съм, ако ги изпратя на
произвола на съдбата. Наоколо гъмжи от мошеници, фалшификатори, кръвопийци, предате ли и
циници, дето биха заклали с обствената си майка, само и само да се докопат до рядък документ
като този.
Анджелика изхлипа.
Той преглътна тежко, когато проумя какво бе казал току-що. Вместо да разчопли раната,
като помоли за извине ние, побърза да продължи:
– Едва когато се запознах с професор Морети и свикнах да му имам доверие, дръзнах да
го поканя тук. Той обаче все не намираше време! Само да бе склонил да дойде... Мамех и изку-
шавах. Щеше да декодира тези шифри за нула време. - Или пък не ме е взимал твърде на
сериозно - добави тихо и замислено.
И двамата с Анджелика си замълчахме.
С донякъде колебливото разрешение на Теофилус дьо Гарансиер аз снимах страниците от
ръкописа и шифрите с айпада. Че имаше връзка, бе очевидно. Каква точно, бе по-малко
очевидно.
– Знаеш ли - обърна се той към Анджелика - дали Лоренцо изобщо е проучил втората
нишка, която му пуснах?
– Втората нишка? - зачуди се тя.
– Е, може и да не е насочваща. Подсказка. Дадох му две. Едната бе Реджина Ферари и
сбирката Гонзага.
Замълча. Представих си Реджина Ферари. Най-напред в кабинета ѝ в Уфици, нахъсана и
заинтригувана. После мъртва в леглото. Убита. С източена кръв. Споменът за Реджина Ферари
накара Теофилус дьо Гарансиер да сниши глас, продължавайки:
– Второто сведение се отнасяше до писмо от френската кралица, Катерина Медичи, до
Нострадамус. Противоречив текст, който понастоящем се намира във френските Национални
архиви.
– Защо противоречив? - попитах аз.
– Толкова е абсурден, че мнозина го мислят за фалпшфикат. Той отиде до един бюфет,
издърпа едно чекмедже и изрови някакъв лист.
– Копие - обясни, като ни го подаде.
Странно писмо. Кралицата изглежда не бе съвсем с всичкия си. Възхваляваше
паранормалните способности на Нострадамус и опяваше бомбастично за Цезар, Клеопатра,
Микеланджело, Макиавели, тамплиерите, хоспиталиерите, някакво историческо съкровище и
кивота. Дреболии, да бе. Най-забележителното бе, че прокарваше линия между съ кровището на
Цезар и френския крал Филип IV, който смятал, че е надушил следите на съкровището, когато
наченал клането на рицарите тамплиери. Да, тъкмо търсенето на съ кровището на Цезар
предизвикало гнева му към твърдогла вите тамплиери, настояваше кралицата в писмото.