Погледът ми затърси очите на Анджелика и се впи в тях. Не съумявах да разтълкувам
изражението им.
За теоретиците на конспирацията скритото съкровище на тамплиерите е митична,
примамлива икона. Какво са донесли от Йерусалим? Храмовият хълм е свещена земя за
християни, евреи и мюсюлмани. Та на какво са се натъкна ли рицарите? Какво са открили в
тайни скални галерии дълбоко под онова, което някога е представлявало Соломоно-вия храм?
Свещения Граал? Кивота? Кръста и трънения ве нец на Исус? Пазени в тайна свигьцил които да
хвърлят нова светлина върху Христовото учение? Окултни рецепти от Древен Египет?
Огромни количества злато и скъпоценни камъни? Тамплиерите са били безподобно богати.
Затова ли френският крал Филип IV е арестувал ръководителите им, подлагайки ги на жестоки
мъчения? Или действително са открили кивота, както настояваше Пиеро Фичино? Изда ли ли са
нещо? Едва ли. Крал Филип бе накарал своя покорен слуга, папа Климент V, да му съдейства в
гоненията и закриването на Ордена на рицарите тамплиери. Дали не са станали твърде могъщи
за краля и папата? Последният им велик магистър, Жак дьо Моле, е бил изгорен на клада на
остров в Сена в Париж през март 1314. Въпреки че папа Климент V още през 1308 - в таен
документ, открит едва през 2001, кога то италиански изследовател се натъква на пергамента от
Шинон Vitae Paparum Avenionensis в секретния архив на Ватикана - освобождава тамплиерите
от насочените срещу тях обвине ния. Преди пламъците да го погълнат, Жак дьо Моле изкрещя-
ва проклятието си върху краля и папата. Казва, че ще се видят отново преди годината да изтече.
Дали за последвалите събития са били отговорни играта на случайността или добрите контакти
на дьо Моле в отвъдното, не знаем. Ала папа Климент V умира месец по-късно, а крал Филип -
на следващата година.
– Чел съм отговора на Нострадамус до кралицата - каза Теофилус дьо Гарансиер. -
Еднакво озадачаващи са. Оригиналът е притежание на университетската библиотека във
Флоренция.
– Имаш ли копие? - попитах.
– Не, за съжаление. Кустосът не ми разреши да направя такова. Твърдоглавец. Той е
управител на колекцията ръкописи в Университетската библиотека на Флоренция. С голяма
милост ми позволи да прочета писмото.
– Казва се Карло Челини - обясни Анджелика. - Интервюирала съм го.
Здрач. Слънцето блещукаше бледо на небето, когато два часа по-късно двамата с
Анджелика напуснахме Теофилус дьо Гарансиер и неговия склад за мистерии. Съзнателно или
не, аз я бях хванал заръка. Изглежда не ѝ правеше впечатление. Вървяхме като двойка през
тихите улички, обратно към колата. За щастие пътешествието не бе напразно. Ново име. Карло
Челини. И три шифъра.
Най-сетне разполагахме с нещо конкретно за разплитане.
Историята на Морети
(III)
МЕЖДУ ДЕЙСТВИЯТА: ШИФЪРЪТ НА ВИЖЕНЕР
МАНАСТИРЪТ МОНТЕКАСЕТО
ВТОРНИК
Ами ако всъщност се намираме в Библиотеката на дявола? Представи си само. Лоренцо се
усмихва. До него Силвио е седнал да рисува. Извън стаичката се виждат редиците етажерки,
натежали от мъдростта на вековете. Кожени гърбове на книги. Забравени автори, забравени
заглавия. Istoria Imperiale от Матео Мария Боярдо. Prose della volgar lingua от Пиетро Бембо.
Promessi Sposi от Алесандро Манцони. De Restitutione Purpurarum от Паскуале Амат. Всяка
една забутана в безмилостната забрава на полиците. Може би приносът на Сатаната за
литературата се изразява именно в забравата, мисли си той. За първи път чу за Библиотеката на
дявола, когато професор Полициано от Болонския университет изнасяше доклад за De Mysteriis
и De Officiis Ministrorum. И двете са писани от Амвросий Милански, отец на Църк вата, в края
на IV век, далеч преди да си отиде и да бъде обявен за светец. В сво ите творби Амвросий
упоменава въпросната дяволска библиотека във връзка с името на Цезар. Хиляда години по-
късно папа Климент V подема нишката в Pastoralis Praeeminentiae, пасквила за тамплиерите, в
който настоява, че рицарите са библиотекарите в личната колекция от книги на Сатаната. Още
по-непонятно бе упоменаването в писмо, което великият магистър на хоспиталиерите Пиер
д'Обюсон пише на Лоренцо Великолепни по време на обсадата на Родос от турците през 1480 г.:
Господарю мой, безпокоя се за ръкописите - които най-различни папи в продължение на близо
двеста години са наричали Библиотеката на дявола, Бог да благослови свещената им