наивност...". Какво е целял с подобна непочтителна формулировка? Силвио въздиша.
Всичко наред ли е, партньоре? - пита Лоренцо.
Скучно ми е.
Опитай се да мислиш за нещо забавно.
Може ли да ти помагам, тате?
По-късно. Може би по-късно.
Изминават няколко минути. Пристига Франческо. Подава на Лоренцо книга -
Steganographia на Тритемий - със забележката, че навярно би била от полза. Донесъл е книга и
за Силвио: първото издание на Пинокио от Карло Колоди. Разлиствай изключително
внимателно, казва Франческо, книга та е толкова стара, че лесно се разпада.
Благодаря, отвръща Лоренцо.
Очите на Франческо се насълзяват. Аха да каже нещо, ала се спира. Лоренцо чака. Силвио
разлиства предпазливо старата детска книжка.
Франческо поклаща глава. Не е редно, казва. Тихо.
Какво не е редно? - пита Лоренцо.
Франческо вдига очи от Силвио към Лоренцо, погледът мигом се изплъзва. Това,
прошепва. Не иска двамата пазачи да ги чуят. Дете, прошепва. Дете! Кардиналът...
Да? Продължи?
Това място не е...
Франческо се възпира, поклаща глава, отказва да продължи. Въпреки това го прави:
Когато дойдох, мислех си...
Отново млъква.
Какво се опитваш да кажеш, Франческо? Кой е кардина лът? Какво му има на мястото?
Професоре, знаеш ли кой съм аз?
Ти си Франческо, библиотекарят.
Аз, прошепва и пъчи гърди, съм Паци. Паци?
Какво искаш да кажеш?
Паци! Датата 26 април 1478 нищо ли не ти говори?
Разбира се. Заговорът Паци.
Моите предци! - заявява с гордост Франческо. - Запомни това, професор Морети. Паци!
По бузите на Франческо се стичат сълзи. Лоренцо не разбира нищичко. Франческо се изправя,
погалва Силвио нежно по косата и излиза припря но. Силвио поглежда в недоумение баща си,
който вдига показалец към устните си и шътка. Силвио продължава да чете за Пинокио.
Лоренцо прокарва пръсти през косата си, на сочвайки вниманието си към писмото. Търси
скрити следи. Свежда очи към листа:
L'ABATTES AILS ВОТ
MBOMAOMDCNMLEHEV C3443
AZCJPPOEGGWS
GRNVLGFFAGQMFVABP
Анаграми? Транспозиционни кодове? Шифри на Виженер? Скитали? Субституционна
криптография? Вариант на еврейския атбаш? Възможностите бяха много. Всяка една
алтернатива откриваше море от тълкувания. Дешифрирането до голяма степен предполага да
напредваш опипом. Ала откъде да започнеш? Да вървиш напосоки без най-беглата следа си е
чисто гадаене. Може да отнеме години.
Задълбочава се в знаците. С3443 се отличава. Дали С е римска цифра? Но защо остатъкът
е изписан с арабски? Защо не е написано CIIIIVIVIII? Макар че може да се чете и като С4663,
ако допуснем, че ИН представлява 4. Или С225162. Шифърът би следвало да се поясни с
тиренца -C-III-IV-IV-III - за да се разчита правилно. 100-3-4-4-3? Но това е безсмислица.
Цифров код? Как би могъл да се обвърже с L 'ABATTES AILS ВОТ? Няма как да знае. Нуждае се
от курс, нещо установено, с което да работи. Да се нахвърлиш на шифър без посока е като да
откриеш островче в океана без компас, без секстант, без хронометър.
*
Късно следобед ги връщат в килията. Когато монахът на име Вартоломей пристига с
вечерята - варено овче месо, ориз и зеленчуци - той присяда на стола до прозореца. Остава така,
докато Лоренцо и Силвио се хранят. Гладни са. След яденето Силвио ляга на леглото. Лоренцо
поставя чинията на сина си върху своята собствена и ги връща заедно с прибо рите върху
таблата.
Не се ли страхуваш, че мога да те нападна с нож и вилица? - пита Лоренцо.
Монахът се усмихва, клати глава.
Лоренцо чака Вартоломей да се изправи, да вземе подноса и да ритне по вратата, та да
може пазачите в коридора да го пуснат навън. Ала не помръдва.
Аха? - обажда се Лоренцо. - Социално посещение?
Монахът гърчи лице в гримаса, която би могла да означава какво ли не.
Откога си монах? - пита го.
Отдавна.
В крайна сметка, отбелязва Лоренцо, едва ли има кой знае каква разлика между Vicarius
Filii Dei и Червените бригади. Или Ал-Кайда. Зрителното ви поле е ограничено. Фундамен-
талистки ограничено.
Ние служим на по-висша кауза.
Наливсичкитакаказват.Терористите.Фундаменталистите.
Татко, обажда се Силвио откъм леглото, те терористи ли са?
Не, бърза да отговори той, не са терористи.
Силвио ляга и се втренчва в тавана. Откъм коридора се чува кашляне.
Ние не сме зли, казва Вартоломей. Живеем в убеждение.
Това сигурно би могъл да го твърди и някой камикадзе.
Бог ни е дал призвание.