каже, Той ще каже от умилостивилището, между двата херувима над ковчега с плочите.
Бог едва ли е влагал толкова буквален смисъл...
Представяш ли си! - възкликва Вартоломей с енергия, която издава, че едва ли се е
вслушал в коментарите на Лоренцо: - Канал към Бог!
Иначе си мислех, че Бог изобщо не е зависим от помощни средства, за да говори с нас.
Не разбираш - ние, хората, се нуждаем от него, не Бог. Необходим ни е, за да се
предпазим от Неговата слава! Никой не може да разговаря с Бог и да оживее. Само пророци те.
Кивотът ще позволи на нас, хората, да чуем Божия глас, без да загинем. С Божията милост.
Така ли било. Е, тогава разбирам защо толкова искате да се доберете до кивота.
Погледът на монаха се откъсва от котвата си дълбоко на вътре в небесното царство и се
понася към Лоренцо.
Няма никакво значение в какво вярваш. И ти като мен си не значителен. Възложена ти е
някаква работа за вършене. Трябва да разтълкуваш кодовете, професор Морети. Ако обичаш.
Вие не ни давате достатъчно храна.
Храна? Защо храната те притеснява? Получавате точно колкото нас.
Силвио постоянно е гладен!
Той е дете. Децата винаги са гладни.
Разбирам, че си бездетен.
Ще видя какво мога да направя.
*
У дома Анджелика имаше навика да съставя седмичното меню всяка неделя. Беше
толкова систематична, че гра ничеше с нездравото. Месо, риба, паста, супа. Зеленчуци. Всичко
старателно разпределено из седмицата. Всяко яс тие се състоеше от предястие, основно, десерт.
Същинска композиция. Правеше го заради Силвио. Когато отсъстваше от дома, всичко отиваше
по дяволите. Добра майка. Несъмнено. По-добра майка, отколкото той бе като баща. Просто
трябваше да си го признае. Тя постигаше единение със сина. Силвио бе центърът на нейното
съществование. Той самият си имаше множество такива - Силвио, разбира се, Анджелика,
работата, приятелите, музиката. Но макар и Анджелика да изпълваше живота си с други неща
освен Силвио, личеше си, че синът се вплиташе в абсолютно всичко, което тя вършеше.
*
Следобеда ги отвеждат обратно в библиотеката. Силвио се залавя да рисува. Той самият
седи, втренчен в шифрите на Нострадамус. В словесния поток на писмото вниманието му е
приковано от формулировката LÀBATTES AILS BOТ. Да положиш или запратиш нещо надолу.
Да унищожиш или убиеш. Стрелба. Чесън. Буре или лодка. Следва редицата букви и цифри.
MBOMAOMDCNMLEHEV С3443. Думи. Просто дум и. Дум и без съдържание. Тъкмо липсата
на смисъл го кара да прозре, че думите, точно тези думи, би трябва ли да съдържат още нещо,
нещо друго. Нещо, което се крие в думите. Анаграма? Спомня си за гръцкия поет Ликофрон,
майстора на анаграми, нает от египетския владетел Птолемей II Филаделф, за да преустрои
библиотеката в Александрия. LÀBATTES AILS BOТ. Изписва думите на лист и се взира в тях
съсредоточено, оставя буквите да се размият. И както често се случва, след няколко минути
открива решението. Разбира се! Анаграмата крие име: Батиста Беласо.
Ха! - извиква. Шифър на Виженер!
Принципите зад шифрите на Виженер са разработени от Джован Батиста Беласо в книгата
La Cifra от 1553 г., която от своя страна е длъжница на De cifris от Леон Бат иста Алберт и,
излязла близо столетие преди нея. Френският криптолог Блез дьо Виженер работи с подобен
шифър. Като специалист Лоренцо бе участвал в редица дебати по въпроса доколко шифърът е
бил създаден от дьо Виженер или Джован Батиста Беласо. Или и двамата следва да получат
своя дял от славата. С годините дьо Виженер изплува с победата. Дори през 1917 Scientific
American пише, че шифърът на Виженер е неразгадаем - макар математикът и философ Чарлз
Бабидж да е успял да го разбие още през 50-те години на XIX век.
Слабата страна на повечето шифри до XVI век била т. нар. едноазбучна субституция -
което ще рече, че един и съ щи знак през цялото време замества една и съща буква. По този
начин за криптолозите било лесно да прилагат честотен криптоанализ. На много езици буквата
Е е най-употребяваната. Ето защо, ако далеч по-рядката буква Q се среща най-често в даден
кодиран текст, най-вероятно тя замества Е в чистия му вид. По този начин криптологът си
проправя път из текста буква по буква. С математическа логика.
Шифърът на Виженер е различен. Той не използва само една, а цели 26 шифрови азбуки,
за да закодира дадено съоб щение. Така въпросната буква се променя, повтаряйки се в