живот? Е, да си кажа правата, нямам някакъв достоен за упоменаване личен живот.
Ала съм решителен. Не може да ми се отрече. Не съм от онези, дето се дават току-така.
Полевите занимания са само част от професията на архе олога. Най-важното се случва
впоследствие. Тогава отнасяме находките си в хранилищата, лабораториите и работилниците за
консервиране. Тъкмо там се отличават най-добрите археолози. Любопитните, търпеливите,
онези, дето дирят забравената история зад овехтелия скъпоценен камък ил и острието на нож от
далечен бряг.
Археологът е систематик. Прихващаме дребни детайли, които пасват в една по-голяма
картина. Кокалче тук, кътник там. Монета от друга епоха, за разлика от останалите. Меч от
римски легион. Нещо, което не пасва. Което разказва друга история. Различна от онази, която
познаваме ние.
Предмет. Или информация.
Посещението при Теофилус дьо Гарансиер бе пълно с подобни находки. Дребни,
незначителни открития. И по-големи, по-важни такива. Но точно както ние, археолозите, ряд ко
извличаме непосредствена полза от прогнилите подметки и ръждясали сечива, които откриваме
в прастар културен пласт, трудно бе да се прозре целостта в нишките, които Теофилус дьо
Гарансиер ни бе подал. Нуждаех се от време. Сега оставаше организацията. Сортирането.
Систематизирането.
II
Предните фарове прорязваха светлинни тунели в мрака. Излязохме от Салон през мрежа
забравени селски пътища, и ако не беше GPS-ът, навярно щяхме да се отправим на път право в
Средновековието. Анджелика бе потърсила кустос Карло Челини, управителя на колекцията
ръкописи към университетската библиотека във Флоренция, мъжа, за когото Те офилус дьо
Гарансиер ни бе подсказал. Той с радост си освободи време за среща. Надявахме се да ни
позволи да прочетем отговора, който Нострадамус е написал до кралица Катерина.
– Тамплиерите... - каза Анджелика. - Когато някой заговори за рицарите тамплиери,
неизменно надушвам неприятности.
– Не съм съвсем сигурен дали смея да го призная - засмях се под мустак - но работата е
там, че съм доста добре осведомен по темата. - И относно масоните! Някои са убедени, че
действителната мисия на тамплиерите е била да открият скрито съ кровище в руините на
Соломоновия храм в Йерусалим. Знам, че звучи като врели-некипели от устата на фанатик - но
представи си, че тамплиерите наистина са открили съкровище!
– Без да кажат на никого?
– Били са мъже на честта.
– Все някой щеше да се издаде. Рано или късно.
– Освен ако посветените не са били крайно малко на брой. И екзекутирани.
– Заради някакво съкровище?
– Съкровище звучи тъй банално. Реликва? Или познание?
Анджелика замълча за миг, преди да продължи:
– Разсъждавах над друга вероятност. Възможно ли е да търсим изгубения гроб на Юлий
Цезар?
– Гроба на Цезар?
– Да? Може ли параклисът Медичи във Флоренция на практика да е проектиран за пищна
гробница за урната с мощите на Цезар?
– Ама чакай малко. Според историците вестготите са оп устошили гробниците на Цезар,
Адриан и Марк Аврелий по време на нападението срещу Рим през 410 г. Намирали са се в
Замъка Сант Анджело - Ангелската крепост - където всички урни са били строшени, а пепелта -
пръсната на вятъра.
– Ами ако урната на Цезар вече е била скрита на тайно място в Рим, още отпреди
вестготите да атакуват? Нека си представим, че Медичите - чрез папата - са надушили дейст-
вителния гроб на Цезар.
– Защо ще му е на папата да издава пред Медичите подоб на смайваща тайна?
– Бьорн, замисли се. Кой е бил папа?
– По онова време Лъв X. Онзи, дето е издал була срещу Мартин Лутер.
– А Лъв X по рождение е...
Не можах да сдържа усмивката си:
– Джовани де Медичи.
– А кой е един от инициаторите за построяването на па раклиса на Медичите?
– Папа Лъв X.
– Нека тогава приемем, че Медичите са имали план да се възползват от гроба на Цезар, за
да затвърдят собствената си позиция на владетели. При такива обстоятелства едва ли е било
случайно, че самият Микеланджело е бил натоварен със задачата да изрисува новия им
параклис.
– За какво им е такъв грандиозен проект? Гробът на Цезар...
– Защото Макиавели им е пуснал мухата, много ясно. Илюзията за власт! Медичите са
искали да използват славата на Цезар, за да укрепят собствената си управленческа позиция. В
процеса са ангажирали и Макиавели, Микеландже ло, а накрая и Нострадамус.
– Изобщо не проумявам каква е ролята на Макиавели. Родът Медичи е бил негов кръвен