враг. Първата работа на Ме дичите, след като си възвръщат властта над Флоренция през 1512, е
била да лишат Макиавели от престижното поприще на канцлер в местното градско управление,
за да го хвърлят в затвора и да го изтезават.
– Въпреки това Макиавели пише Владетелят за Джулиано ди Лоренцо де Медичи, а по-
късно го посвещава на Лоренцо ди Пиеро де Медичи. Дали това е било опит да се подмаже на
своите владетели? Или пък е възможно Макиавели и Медичите да са се опитали да потулят
нещо - нещо много, много по-грандиозно?
– Като например това, че Макиавели е трябвало да прене се урната и праха на Цезар от
Рим във Флоренция?
– Знам ли - отвърна Анджелика.
– Хм - завърших аз.
III
После мина известно време, преди да се обадя отново. В продължение на половин час
карахме през тъмата. Фаровете осветяваха рояци насекоми наред с някоя и друга заблудена
нощна пеперуда, която се размазваше на предното стъкло. Най-сетне наруших мълчанието:
– И аз си имам теория.
Анджелика поклати глава, отронвайки нещо подобно камхм. Започнах:
– Столетия наред след избиването на тамплиерите хоспиталиерите са имали
възможността да работят в мир с крале и папи. Вечно подлагани на нови и нови атаки от страна
на турците, мюсюлманите, Османската империя. Сигурно зна еш накъде са се отправили
хоспиталиерите, когато Светите земи са били завладени от мюсюлманите?
– Родос.
– А по-късно, когато турците ги прогонват от Родос, монасите получават остров Малта от
германско-римския император Карл V. При все това турците не спират да ги атакуват. Удържат
позициите си на Малта чак до 1798 г., когато Наполеон Бонапарт акостира там на път за Египет.
Можем да се запитаме: Какво са знаели за хоспиталиерите могъщите мю сюлмански владетели,
какво са търсели? И тук започва моя та теория: Възможно ли е тамплиерите да са предали
своето тайно съкровище на хоспиталиерите? Въпреки всичко те са били братя по дух и вяра. Да
приемем, че хоспиталиерите са донесли съкровището на тамплиерите на Родос и Малта. Не ка
също допуснем, че османските владетели са знаели какво рицарите са докопали от Йерусалим.
От храма. Затова са продължавали да ги нападат. Отново и отново. Така и не са се отказали.
Защо! Защо османските владетели са преслед вали отчаяно хоспиталиерите? Какво може да е
издал Сюлейман на смъртното си ложе, та наследникът му, султан Се дим II, да продължи с
атаките срещу хоспиталиерите?
– Съкровището от Йерусалим... - предположи Анджелика замечтано.
IV
Навъртахме миля след миля в мрака. При всяка среща с полицейска кола, аз се свивах зад
кормилото. Поддържах скоростта равномерна. Само малко над допустимата. Радиото бе
настроено на слаба, губеща се станция, излъчваща рок от 70-те. Посред Hold the Line ме осени
мисъл.
– Пиеро Фичино!
Анджелика, която дремеше, подскочи:
– Какво за него?
– Селският свещеник! Онзи, дето е работил със стари ръ кописи в Папската курия. Той
може да ни помогне!
– По какъв начин?
– Анджелика, той е бил архивар във Ватикана! Бива ло си го е с шифрите. Може да ни
съдейства за последните анаграми. Пък и разполага със знания за древните писа ния. Навярно
някое, което Нострадамус е използвал. Като например Mirabilis liber.
Спрях в една отбивка. Паркирах под някакви дървета. В джоба си все още пазех
смачканото жълто листче с телефонния номер на Фичино. Набрах го на светлината от лампата
на тавана.
Пиеро Фичино вдигна на мига. Аз пък си мислех, че свеще ниците си лягат рано. Изслуша
с интерес обобщението на събитията от последните дни. Да, прочел за Реджина Ферари. Ужа-
сяващо, ужасяващо... Да, бил чувал за Теофилус дьо Гарансиер, странна птица, и за Карло
Челини, резервиран педант, но иначе ерудиран мъж на честта, според Пиеро Фичино. Страш но
се зарадва, когато го попитах, дали не може да го навестим.
Докато привършвах разговора с Пиеро Фичино, телефонът на Анджелика изпиука. Sms.
Тя изрови устройството от дълбоките утаечни пластове на чантата си. Прочете на глас:
Г-жо Морети. Мъжът и синът ти са в добри ръце. Ала братята ми са на път да
заловят вас. Ad maiorem Deigloriam! Господ е всемогъщ. Амин!
– Лоренцо и Силвио са добре! - възкликна тя. Лицето ѝ бе пламнало от обнадежденост. -
И той знае къде са. О, Бьорн! Добре са!
Мен самия май повече ме вълнуваше мисълта, че били на път да заловят нас.
– Братята ми - цитирах. - Такива изрази не се ли използват от мафията?