– Но едва ли Господ е всемогъщ. О, Бьорн, той пише, че са добре, това е най-важното!
– Той може да е един от тях, Анджелика. Не че искам да разбия надеждата ти. Наистина.
Но това може да е клопка. Виж какво пише: Ad maiorem Dei gloriam... Девизът на йезуитите.
Същите онези думи, които извикаха мъжете в Уфици, преди да стрелят по нас.
Анджелика захапа кокалчетата на ръката си. Изпиука ново съобщение. Грабнах телефона
от ръката й и го изчетох на глас:
Не се доверявайте на никого! Не и на братята ми от ордена. Трябва да се срещнем във
Флоренция!Ще ме познаете по името Франческо де Паци. Ad maiorem Dei gloriam! Господ е
всемогъщ. Амин!
– Сега пък пише братята ми от ордена - отбелязах аз. - Може да значи, че е монах.
– Сам го признава! Ако беше капан, не би издал, че е един от монасите.
– При все това е изпратил съобщението от скрит номер. Не се доверявайте на никого,
пише. Значи иска да вярваме на него!
– Бьорн! Това е първата сигурна следа, с която се сдобива ме! Далеч не искам да звуча
неблагодарно. Но всичките ти шифри и анаграми - Божичко, не разбираш ли? Няма да си върна
Лоренцо и Силвио, само защото сме съумели да ги разчетем.
Моите шифри и анаграми? Кога станаха мои? Аз самият бях склонен да възприемам
шифрите и анаграмите като наши. При това не бях съгласен с нея. Напротив: Сигурен бях, че
старите кодове укриваха голяма част от информацията, която ни бе нужна за издирването на
професор Морети и сина им. Тъкмо затова бе отвлечен той - за да разгадае кодове на петстотин
години. Отговорът се криеше някъде дълбоко в джунглата от шифри, анаграми, метафори и
ребуси. Дешифрирането на старите анаграми не бе изяждаща време и пропиляна задънена
улица, както изглежда внезапно бе решила Анджелика, а целенасочен и мъчен процес, който
скоро щеше да освети пътя към професора и Силвио. Уверен бях в това. Също толкова убеден
бях, че съобщенията от този Франческо де Папи - повече от очевидно фалшиво име - ни мамеха
право в клопката.
В паяжината.
Предпочитах Анджелика със собствените си очи да прозре всичко, което говореше против
идеята да се доверим на Франческо де Паци. Кимнах към телефона ѝ.
– Защо се нарича Франческо де Паци? - попитах. - Наистина ли е кръстен на покойния
Франческо от заговора Паци?
Бързо превъртане назад - петстотин години назад във времето:
ЗАГОВОРЪТ ПАЦИ
Флоренция,
неделя 26. април
1478
Голяма литургия. Масите народ, хиляди на брой, свеждат глави. Сред гражданите в II
Duomo: Лоренцо и Джулиано де Медичи.
Първият от единадесетте удара на църковната камбана поставя началото на дълго
планувания заговор на Паци.
Флорентинската фамилия Паци може да проследи корените си чак до първия
кръстоносен поход. Чувстват се толкова по-благородни от парвенютата фамилия Медичи -
новобогаташи, хлапаци, заграбили твърде много власт и пари. Подкрепени от други,
натрупали омраза към Медичите - като семейство Салвиати, Джироламо Риарио и папа
Сикст IV, - Паци дълго са кроили планове за брутално завземане на властта. Като
ликвидират братята Лоренцо и Джулиано и свалят градската управа, те ще поемат
контрола над занемарена Флоренция.
Църковната камбана отеква гръмко.
Мигом двама свещеници - Мафей и Стефано - изваждат ножовете си. Мафей слага
ръка върху раменете на Лоренцо. И мушка.
Лоренцо реагира светкавично. Хвърля се настрана. Така ножът не улучва сънната
артерия. Бесен и изплашен, Лоренцо вади меча си. - Значи наистина има хляб във всичките
онези слухове за преврат! — сигурно си мисли.
При вида на меча Мафей и Стефано се отдръпват плахо. Планът е бил да убият
Лоренцо и Джулиано, преди да съумеят да окажат съпротива. Не са подготвени за бой. Не и
лице в лице.
С кървяща рана на тила и защитен от привържениците си, Лоренцо успява да избяга в
безопасност в една от сакристиите.
Джулиано де Медичи няма този късмет. Докато Мафей и Стефано са се нахвърляли
върху Лоренцо, той е нападнат от двама мъже. Те го ръгат отново и отново, в дива ярост.
Деветнайсет пъти.