съвестта ми е чиста. Мога да преживея факта, че професор Морети бе заловен, за да
сътрудничи. Ала използването на невинния Силвио е повече от това, което мога да
толерирам. Вече не съм брат от ордена, а беглец. Трябва да се срещнем! Ad maiorem Dei
gloriam! Господ е всемогъщ. Амин! Фд 77
– Напуснал е своя орден, Бьорн.
– Клопка - настоях аз.
III
Отворих на айпада шифрите, които бяхме получили от Теофилус дьо Гарансиер.
Разглеждайки ги, аз сякаш съзирах решение, без да го виждам в действителност.
Значи Lycia е Porta и Rotabile Obici означаваха Оракулът в Делфи и библиотекар. А
останалите три шифъра?
Анаграми? Да, може и такива да са. Според имейла от професор Морета до Теофилус дьо
Гарансиер, Нострадамус е бил ас на анаграмите. Докато си поделяхме батета върху пейка
Респатекс в отбивката за почивка, аз се заиграх с буквите:
– Важни са буквите, не формулировката - казах на Анджелика, която не изглеждаше
особено заинтригувана.
– Анаграмите няма да ни издадат къде държат Лоренцо и Силвио! - избухна тя. -
Франческо де Папи е много по-надеждна следа.
– Може би. Стига да не ни е заложил капан. Но, драга моя, шифрите може да съдържат
насоки, които да ни помогнат да напреднем.
– Оракулът в Делфи и библиотекар! Честно, Бьорн! Можеш ли да ми кажеш каква е
ползата ни от тези решения?
Не разполагах със смислен отговор. Нито с нелогичен. Разбира се, че бе загубила
търпение. Разбира се!
Libico В
Libico В. Гръцката буква бета. Можеше ли да е толкова просто... Изписах с главни букви:
LIBICO BETA
Взирах се в тях дълго, като в транс, позволих им да танцуват по страницата, да разменят
местата си и да се размият. Внезапно съзрях решението. Често се случва при анагра мите. Малко
като да играеш Скрабъл или Словесна битка. В даден момент всичко е хаос. Ала после
ненадейно думите изплуват. Доста лесна анаграма. Размествайки буквите, получих:
– Biblioteca - повторих.
Библиотека...
Оракулът в Делфи. Библиотекар. Библиотека. Модел. Несъмнено. Ала никакво решение.
Нищо, което да ни отведе напред. Ами останалите шифри?
Анаграми, и те ли? Навярно. В такъв случай характерът им бе съвършено различен от
този на двата първи. В и бика бяха гръцки знаци.
бяха коптски.
Телефонът на Анджелика иззвъня насред умуването ми. Тя отговори предпазливо:
– Да? - заслуша се. Не каза нищо. Когато приключи, притисна ръце о гърдите си.
– Той беше - сподели.
– Франческо де Паци?
– Твърди, че бяга. От онези, които са заловили Лоренцо и Силвио. Не звучеше особено
уравновесен. Страхува се за живота си. По петите ми са! - каза на няколко пъти. Когато
попитах кои са те, отвърна: Медичите.
– И таз добра. Медичите са измрели през XVIII век...
– Той твърди, че продължавали да живеят сред нас. И на стоя, че трябвало да се срещнем.
Веднага щом се изплъзне на преследвачите си.
– Къде? Кога?
– Щял да ми изпрати sms. Каза, че това било по-грандиозно, отколкото сме можели да си
представим. Звучеше съвсем...
– Обсебен?
– Превъртял!
IV
Анджелика се гримира с помощта на огледалото за обра тно виждане.
За мен огледалата помещават друга действителност. Твърдението има ли смисъл за вас?
Едва ли. Огледалото ни показва отражение на реалността. Обърнато наопаки. Нала га се да
запитам: Огледалното отражение наистина ли е пре даване на действителността?
Действителността - каквато и да е тя - сама по себе си ще да е изопачаване на нещо необозримо.
Като се погледна в огледалото - което правя само в краен случай, предвид обстоятелствата -
виждам самия себе си. И все пак не се виждам така, както ме виждат другите хора. Ами ако
огледалото всъщност е прозорец към различна действителност - но обърната огледално, -
където всички мислят и постъпват точно като нас. Така че Бьорн в моята действителност взема
огледало, вдига го и поглежда в него в секундата, когато Бьорн от паралелната вселена прави
абсолютно същото, мислейки същите мисли като мен. Хм.
Както вече споменах, лежал съм в психиатрията.
ГЛАВА 12
Папите Медичи
Флоренция,
сряда сутрин