I
ВСИЧКИ нос им в себе с и луд остта. Аз повече от някои дру ги. Няма нищо срам но. Не е
нужно да получаваш видения или да чуваш гласове, за да почувстваш лудостта. Тя си е в мрака
във всички ни. В мислите ти, във фантазиите, в съни щата, във всичко, което мислиш и вършиш,
когато си въобразяваш, че никой не те вижда или чува. Повечето съумяват да я прикрият. Да я
държат в шах.
Историята гъмжи от такива като мен. Които не пасват напълно. През Средновековието са
ни изгаряли на клади. В наши дни получаваме сини хапчета, които гълтаме с вода и
самоненавист.
II
Кустос Карло Челини ни очакваше пред университетската библиотека по хуманитарни
науки. Дребна човешка издънка с големи очи, лъснало теме и наченки на брада, която, чисто
теоретично, можеше и да е нарисувана с очна линия. Облечен в сив костюм, на вид прясно
колосан.
– Значи искате да прочетете писмото, което Нострадамус с написал до френската кралица
Катерина - констатира радостно той, след като разцелува Анджелика и по двете бузи и стисна
ръката ми. - Смея ли да гадая, че това е свързано със случилото се с професор Лоренцо Морети
и Реджина Ферари?
– Разбира се - отвърна Анджелика.
– Разбира се - повтори Карло Челини неколкократно с тон, тъй естествен, че не можах да
разбера защо изобщо бе задал въпроса.
Въведе ни в библиотеката и ни съпроводи до своя кабинет, където ни очакваше копие от
писмото на Нострадамус в пред пазни найлонови джобове.
– Правим всичко по силите си, за да защитим оригинала - каза той. - Светът изобилства от
конспиратори. Теофилус дьо Гарансиер е само един от многото. Не можем да им отка жем
достъпа до информация, ала не е необходимо и да бъдем по-отзивчиви, отколкото принудата го
налага. Разбира се, с вас нещата стоят по различен начин. Вие можете да запазите едно копие.
– Можеш ли да обобщиш съдържанието - попита Анджелика.
– Текстът на Нострадамус е двусмислен колкото и не говите пророчества и стихове. - Той
вдигна гъсто изписания лист на светлината. - Настоява за някаква необяснима за мен
взаимовръзка между Orus Apollo, Codex Amiatinus, Mirabilis Liber, De honesta disciplina и Corpus
Hermeticu m. Пише за кивота и Делфийския оракул, Делфийския ам улет и нещо, което нарича
съкровището на Цезар, за тамплиери и хоспиталиери.
– Текстът съдържа ли някакви упоменавания на кървав дъжд! - попитах аз.
– Кървав дъжд?
– Да? Ако човек е принуден да търси нещо, където кръвта вали - накъде трябва да се
насочи?
– Уфф ама - отвърна Карло Челини. - Не разбирам. Действително на едно място пише за
преданите пазачи, които ще последват пътеките на кръвта, каквото и да означава това, и
продължава, че знаещите и посветените ще намерят насока в последния ми алманах, в
предсказанията, в пророческите разкрития на светите светии и кодекса на Йероним.
– Апропо теоретиците на конспирацията - подех с пресилено оживление в гласа, сякаш за
да се отгранича от тях, макар да е възможно с лекота да бъда възприет тъкмо като такъв, - чувал
ли си за монашеския орден Vicarius Filii Dei?
- Фикт ивен орден. Като Ордена на Сион. Да не говорим за илюм инат ите. Действително
орденът Илюминатус е представлявал тайно общество, учредено през 1776 г. с цел да се бори за
идеалите на Просвещението в свят на самозвани и изпълнени с предразсъдъци авторитети. При
това се добавят и теоретиците на конспирацията, които настояват, че Илю минатус си
съществува и просперира до ден днешен, в строга тайна, управлявайки света чрез държавни
лидери и международни концерни.
Анджелика въздъхна обезсърчено.
– Как тогава да разбираме всичко това?
– Нека постъпим като инженерите - предложи Карло Челини. - Трябва да разделим
проблемите на най-немислимите елементи. Когато строиш гигантски висящ мост, всичко ти
изглежда невъзможно. Ала постъпиш ли като инженерите, разбивайки работата на съставни
части, нещата стават по-обозрими.
– Пълен напред! - обадих се аз.
– Значи... Orus Apollo е собственият преразказ на Ностра дамус, базиран на
древногръцката творба Hieroglyphica. Mirabilis Liber е пророчески текст от XVI век с видения
на светци и предсказания. Corpus Hermeticum е произведение за магия и алхимия - предполага
се, че е написано към края на второто столетие, но започва да циркулира из Флоренция през
1455 г. с подкрепата на Козимо де Медичи и просветените по въпросите на ръкописите в двора