му. Сodex Amiatinus е версията на библиотека Лауренциана на Biblia Vulgata. С други думи,
прастари текстове.
– А какво ще кажеш за кодираните препратки?
– Формулировката преданите пазачи, които ще последват пътеките на кръвта следва
да се отнася за същата група, описана като знаещите и посветените. Освен това Нострадамус
съобщава, че онези, които знаят какво търсят, т.е. посветените, ще намерят насока в
последния ми алманах, в предсказанията, в пророческите разкрития на светите светии и
кодекса на Йероним. Пророческите разкрития на светите светии не може да означава друго,
освен Mirabilis Liber. Кодексът на Йероним очевидно препраща към Codex Amiatinus.
Алманахът е ежегодната книга с пророчества на Нострадамус. Започва да го издава през 1550
г., след продължително пътешествие из Италия. Алманахът жъне небивал успех. Никак не е
учудващо, че започва да издава по един на всяка следваща година, да, дори до няколко
годишно. Всичко на всичко алманасите съдържат 6338 пред сказания. В допълнение
разполагаме и с онези от Предсказания - да не говорим пък за гаданията, които е продавал на
частни клиенти.
III
Точно така.
Обобщението на Карло Челини ме остави съвършено объркан. Просто трябва да бъда
честен. Изобщо не успях да следя мисълта му. Как, по дяволите, бих могъл да се доближа до
всичките тези прастари текстове? Откъде да започнем търсенето? И къде бихме могли да
открием допирни точки между многочислените ръкописи от миналото и драмата, насред която
бяхме цъфнали ние самите?
Поради липсата на уместни въпроси, показах на Карло Челини картинка на айпада си -
двата неразгадани шифъра от Теофилус дьо Гарансиер:
– Това говори ли ти нещо?
Карло Челини си сложи чифт съвършено кръгли очила. Сбърчи чело.
– Хм. Гръцки, латински и коптски букви в безпорядък...
– Виждал ли си ги досега?
– Никога.
Карло Челини се направи, че не чува общата за мен и Анджелика въздишка,
продължавайки да чете писмото на таблета.
- Тук Нострадамус пише, че се кани да се свърже с - цитат - мъже на честта из Европа.
Мъже на честта може да означава всичко от монаси до благородници и крале, но подозирам,
че се касае за същия съюз, който споменава по-назад в текста. Група посветени.
– Кои? - попита Анджелика.
– Съюз... - повторих аз. - Мъже на честта. Представете си да съществува и до ден
днешен.
– Не е особено вероятно - възрази Карло Челини.
– Освен ако тъкмо те не са похитителите на Лоренцо и Силвио - обади се Анджелика.
– Хоспиталиерите все още съществуват - посочих аз. - Множество средновековни
църковни общества, ордени, секти и паства са налични и до днес. Някои под коренно различ ни
имена. Някои от масонските ордени, които все още функционират, са възникнали през XV-XVI
век.
– И все пак мъже на честта е твърде неточно определение за някой, който търси нещо -
отвърна Карло Челини.
– Апропо търси нещо - тук разполагате ли с алманасите на Нострадамус?
– Естествено - отвърна кустос Карло Челини. Излезе от стаята и се върна с кутия, пълна
със стари книги. Различни версии на Алманасите. Заразлиствахме ги предпазливо.
Открих символа, който търсех, в алманах от 1555 г.
В стиха под лавровия венец се мъдреше скрита препратка към Corpus Hermeticum,
окултния текст от трети век, и към Prophetias revelationesque, които - стигнах до извода чрез
дедукция - би трябвало да загатват за проточеното заглавие на Mirabilis Liber, а именно:
MIRABILIS LIBER QUI PROPHETIAS
REVELATIONESQUE,
NECNON RES MIRANDAS, PRETERITAS,
PRESENTES ET FUTURAS, APERTE DEMONSTRAT
Действително в древността са владеели изкуството да се изписват дълги заглавия.
– Какво е това? - възкликна Анджелика, стъписана от объркващото количество
информация. - От кой край да наченем разплитането? Всяка следа води просто до някоя нова
нишка.
– Точно по този начин са общували - обясних аз. - С препратки към препратки към
препратки. Ще се наложи да пробваме да разплетем всички нишки и да видим къде ще ни
отведат.
– С риск да ви объркам още повече - обади се Карло Челини с гузна усмивка. - Касае се за
връзката на Нострадамус със Светия престол, т.е. папата.
Извади картонена папка, съдържаща писмо от кралица Катерина. Писмото, датирано от
юли 1565, бе адресирано до папа Пий IV.
– Защо Катерина е писала до него? - попитах аз.