Първоначалният план бе да вземем Минито и да се отправим към планината и Пиеро Фичино.
Анджелика обаче настоя да отложим срещата с него и да се видим с Франческо де Паци.
Включих собствения си телефон. Лавина от sms-и. От норвежки медии и колеги, прочели
за събитията в Италия. И едно съобщение от Томазо Вазари. Радваше се, че съм се свързал с
него. Извиняваше се, че не е отговорил по-рано, ала бил приет в болница за рутинна процедура.
Канеше мен и Анджелика в дома си в Гросето и изпращаше адрес, който, твърде
мелодраматично, ме молеше да считам за конфиденциален.
Спрях се, за да отговоря. Анджелика се възползва от случая и изрови една цигара.
Пушачите са майстори на мига. Преди да успее да си дръпне и един път, сграбчи ръката ми.
Здраво. Лицето ѝ бе изкривено. Кимна към вестник, окачен на будката, край която се бяхме
спрели.
На първа страница се мъдреха голяма снимка на Теофилус дьо Гарансиер и две по-малки
на нас с Анджелика:
Убийство в малко френско градче
се свързва с отвличане и убийство в Италия
Салон дьо Прованс (АР) - Френската и италианската полиция свързват снощното убийство на
френския изследовател на Нострадамус, Теофилус дьо Гарансиер, с отвличането на професор
Лоренцо Морети и сина му Силвио, както и с ритуалното убийство на Реджина Ферари.
Понастоящем полицията издирва за контакт съпруга та на Морети, Анджелика Море ти, и
норвежкия археолог Бьорн Белтьо - и двамата забелязани на двете местопрестъпления. Тео-
филус дьо Гарансиер е бил открит от жандармерията, след като италианската полиция моли
френските си колеги да проверят дали Морети и Белтьо не се намират в апартамента му в
южнофренското градче Салон. Полицията отказва да коментира подробнос тите около метода
на убийството, но източници описват обстоятелствата като „странни".
VI
- О, Божичко м илост иви - прошепна Анд желика, - не не не!
Взирах се като прикован в снимката на Теофилус дьо Га рансиер. Този особняк. Този
доброжелателен, отзивчив човек. Император в господарството си от книги и лутане. Господи,
Боже мой. В какво се бях забъркал?
Мислите ми бяха прекъснати от Анджелика, която ме бутна. Вцепенен поглед. Кимна
уплашено към четирима мъже в другия край на площада.
Нямам орлов взор. Би звучало като преувеличение. Бях в състояние да ги забележа, едва
след като тя ги посочи. Стояха на петнайсет-двайсет метра по-надолу от нас, до зелен бо-
клукчийски контейнер.
Похитителите. Убийците. Несъмнено. А сега бяха спипали нас.
Макар да не се набиваха на очи, черните одежди бяха лес но разпознаваеми. Един от тях
насочи бинокъл към портата на библиотеката по хуманитарни науки.
За късмет двамата с Анджелика бяхме излезли оттам на сред група студенти. Затова не ни
бяха съзрели. Побързахме да се скрием в сянката на фургон. Двама от четиримата по гледнаха
към нещо, което единият държеше в ръка. Мобилен телефон? GPS? Беше твърде далеч, за да
различим какво представляваше. Единият каза нещо по уоки-токи.
В този миг на площада пристигна кола. Газ до дупка. Че рен буик регал. С
дипломатически номера. Четиримата в черно приклекнаха. Скриха се от поглед. Колата наби
рязко спирачки. Шофьорът включи аварийните светлини. Вратите се отвориха. Слязоха двама
мъже. Войнишка подстрижка. Единият надяна на носа си пилотски очила. Погледите им за-
блуждаха по площада.
Двамата с Анджелика се бяхме стаили като мишки в прикриващата сянка на фургона за
стоки.
Двама други мъже отвориха задните врати на буика. Вля зоха бегом в библиотеката. След
няколко минути се върна ха. Седнаха в колата. Шофьорът каза нещо по микрофон. Не разбрах
какво. С Анджелика се притиснахме до стената. Буикът ускори с кратко изсвистяване на
гумите. Подмина мъжете зад контейнера. Подмина нас с Анджелика.
Спряха.
Дадоха на заден ход.
Свалиха стъклото на прозореца.
Шофьорът се взря право в нас.
– Well, well, well.
Американски акцент. Липсваше му само каубойска шапка. И сламка между зъбите.
- Мистър Белто. Мисис Морети. Как е!
VII
Хукнахме да бягаме.
Нямам нищо против американците. По принцип. Но не изгарям от желание да ме убиват.
Двамата на задната седалка се изстреляха навън и ни подгониха. Същото сториха и
четиримата в черно, които дотърчаха от скривалището си зад контейнера за боклук.
Гръм и мълнии!