Выбрать главу

Повечето сериозни изследователи го смятат за фалшификат, историческа измислица,

упоменавана в духа на Свеще ния Граал и златното руно. Със сигурност оракулът е носел

магическия амулет на верижка около главата си, та да виси на челото му. Не по-малко

възхитително е да научим дали - и тук съм принуден да подчертая дали с множество

резервирани чертички - сме способни да открием връзка между Нострадамус и митичния

амулет, кивота и съкровището на Цезар.

VII

Когато професорът се извърна от микрофона, за да се из кашля в ръката си, случи се това,

дето понякога се наблюдава при скупчването на твърде голямо количество учени - които рядко

общуват с други със същите специфични интереси и квалификация: изследователите започнаха

да обсъждат помежду си. Прихванах думи като „невъзможно", „смехотворно" и

„недокументирано". Някой поклати глава с насмешка.

– Честно! Всеки текст следва да се тълкува според конте кста на съвремието! - възкликна

една историчка. Малтийски археолог викна на професора, че Нострадамус без съмнение бил

шарлатанин, а препратката към Делфийския амулет била недостоверна, също както и

астрологическите му гадания. Професор Морети въдвори тишина с авторитета на опитен

оратор.

– Не заставам зад всичко писано от Нострадамус - посочи той. - Далеч съм от тази мисъл.

Писмото обаче е вълнуващо - независимо какво си мисли човек за ясновидските способности

на Нострадамус. Текстът е пълен с предизвикателни препратки и алюзии. Какво ще кажете за

това: Открий ковчега, където кръвта вали. Кървав дъжд! Достойно за криминален роман, а?

Всичките тези позовавания ме от веждат към още по-противоречиви теми: Заветът на Ностра-

дамус и съкровището на Цезар.

Залата отново се изпълни с академично шушукане. Дока то професорът шъткаше на

слушателите, аз дискретно положих айпада в скута си и заредих статия от Енциклопедия

Британика:

Заветът на Нострадамус, навярно фиктивен ръкопис, който френският гадател, астролог

и лекар Нострадамус би следвало да е съставил на смъртния си одър. Според неговия биограф,

Жан-Еме дьо Шавини, заветът е бил с религиозен и окултен характер и е съдържал религиозни

откровения и пророчества, окултни заклинания и разкрития относно местонахождението на

кивота, Делфийския амулет и съкровището на Цезар.

– Професор Морети - викна някакъв мъж в залата, - твърдите ли, че и Заветът на

Нострадамус действително съществува?

Професорът не се засегна нито от въпроса, нито от из блика на смях.

– И аз съм скептик като вас! Но никога не бива да спираме да се дивим! Представете си,

че Заветът на Нострадамус е нещо повече от мит. Нека се заиграем с тази идея. Представете си,

че Делфийският амулет и Заветът на Нострада мус съществуват.

Аудиторията бе залята от скептичен кикот.

VIII

– Кивотът! - извика професор Морети, за да привлече вниманието на публиката. -

Делфийският амулет! Чакайте само!

– Момент - на реда зад мен се изправи закръглен възрас тен мъж. Гъста, сива коса. Гъста,

сива брада. Прочисти гърлото си шумно и продължително: - Професор Морети! Говориш за

всички тези исторически артефакти със значителна доза ске птицизъм. Същевременно обаче не

изключваш възможността да съществуват в действителност?

– Всичко е възможно. Ала преобладаващото мнозинство от учени по-скоро са

единодушни, че кивотът и Делфийският амулет спадат към митовете и легендите.

– За Делфийския амулет не съм казал нищо. Но кивотът съществува!

Приглушен смях.

– Знам това! Ковчегът на завета съществува! Във Ватикана!

Смехът притихна. Мълчанието, което в този момент се спусна над аудиторията,

съдържаше колективното ни съ чувствие към колега, който очевидно бе изгубил връзка с ре-

алността. Случва се. Аз самият съм го изпитал на свой гръб.

– Щом казваш - отвърна професор Морети. - Аз...

Неколцина наоколо му зашъткаха. Някой го задърпа за ръкава на сакото. Той се огледа и

осъзна, че останалите не бяха за интригувани. Свлече се тежко на стола.

С вежлива усмивка, сякаш нищо не се беше случило, професорът се загледа в публиката и

продължи:

– Кивотът, Делфийският амулет и Заветът на Нострадамус са спорни понятия. Но колко

от тук присъстващите са запознати със съкровището на Цезар?

Някаква жена на първия ред вдигна ръка подобно на накъсана ученичка:

– В творбата на църковния отец Амвросий Милански De Officiis Ministrorum, писана през

IV век, съкровището на Цезар е упоменато във връзка с Библиотеката на дявола.

Професор Морети кимна одобрително. Надигна се възрастен мъж:

– Както всички знаят, в произведението на Гай Светоний Транквил De vita Caesarum1 е

включена препратка към писмо, в което Цезар напомня на Клеопатра за тяхна та голяма тайна -

за която, естествено, не обелва и дума, - и споменава също Делфийския амулет, няколко

магически камъка и Bibliotheca Ditis Patris. Т.е. Библиотеката на дявола.

– Трябва да призная, че точно това за мен е нова информация - отвърна професор Морети.

- Пък и не съм чел De Officiis Ministrorum и De vita Caesarum откак бях малко момче. - Смях. -

Шегата настрана: с интерес си отбе лязвам тези сведения и чакам с нетърпение да проуча пре-

пратките. Позволете ми да ви припомня за упоменаванията на съкровището в биографията

Животът и заветът на Мишел дьо Нострадамус в допълнение към бележките в Амвросиевата

De Officiis Ministrorum и De vita Caesarum на Транквил.