Повечето сериозни изследователи го смятат за фалшификат, историческа измислица,
упоменавана в духа на Свеще ния Граал и златното руно. Със сигурност оракулът е носел
магическия амулет на верижка около главата си, та да виси на челото му. Не по-малко
възхитително е да научим дали - и тук съм принуден да подчертая дали с множество
резервирани чертички - сме способни да открием връзка между Нострадамус и митичния
амулет, кивота и съкровището на Цезар.
VII
Когато професорът се извърна от микрофона, за да се из кашля в ръката си, случи се това,
дето понякога се наблюдава при скупчването на твърде голямо количество учени - които рядко
общуват с други със същите специфични интереси и квалификация: изследователите започнаха
да обсъждат помежду си. Прихванах думи като „невъзможно", „смехотворно" и
„недокументирано". Някой поклати глава с насмешка.
– Честно! Всеки текст следва да се тълкува според конте кста на съвремието! - възкликна
една историчка. Малтийски археолог викна на професора, че Нострадамус без съмнение бил
шарлатанин, а препратката към Делфийския амулет била недостоверна, също както и
астрологическите му гадания. Професор Морети въдвори тишина с авторитета на опитен
оратор.
– Не заставам зад всичко писано от Нострадамус - посочи той. - Далеч съм от тази мисъл.
Писмото обаче е вълнуващо - независимо какво си мисли човек за ясновидските способности
на Нострадамус. Текстът е пълен с предизвикателни препратки и алюзии. Какво ще кажете за
това: Открий ковчега, където кръвта вали. Кървав дъжд! Достойно за криминален роман, а?
Всичките тези позовавания ме от веждат към още по-противоречиви теми: Заветът на Ностра-
дамус и съкровището на Цезар.
Залата отново се изпълни с академично шушукане. Дока то професорът шъткаше на
слушателите, аз дискретно положих айпада в скута си и заредих статия от Енциклопедия
Британика:
Заветът на Нострадамус, навярно фиктивен ръкопис, който френският гадател, астролог
и лекар Нострадамус би следвало да е съставил на смъртния си одър. Според неговия биограф,
Жан-Еме дьо Шавини, заветът е бил с религиозен и окултен характер и е съдържал религиозни
откровения и пророчества, окултни заклинания и разкрития относно местонахождението на
кивота, Делфийския амулет и съкровището на Цезар.
– Професор Морети - викна някакъв мъж в залата, - твърдите ли, че и Заветът на
Нострадамус действително съществува?
Професорът не се засегна нито от въпроса, нито от из блика на смях.
– И аз съм скептик като вас! Но никога не бива да спираме да се дивим! Представете си,
че Заветът на Нострадамус е нещо повече от мит. Нека се заиграем с тази идея. Представете си,
че Делфийският амулет и Заветът на Нострада мус съществуват.
Аудиторията бе залята от скептичен кикот.
VIII
– Кивотът! - извика професор Морети, за да привлече вниманието на публиката. -
Делфийският амулет! Чакайте само!
– Момент - на реда зад мен се изправи закръглен възрас тен мъж. Гъста, сива коса. Гъста,
сива брада. Прочисти гърлото си шумно и продължително: - Професор Морети! Говориш за
всички тези исторически артефакти със значителна доза ске птицизъм. Същевременно обаче не
изключваш възможността да съществуват в действителност?
– Всичко е възможно. Ала преобладаващото мнозинство от учени по-скоро са
единодушни, че кивотът и Делфийският амулет спадат към митовете и легендите.
– За Делфийския амулет не съм казал нищо. Но кивотът съществува!
Приглушен смях.
– Знам това! Ковчегът на завета съществува! Във Ватикана!
Смехът притихна. Мълчанието, което в този момент се спусна над аудиторията,
съдържаше колективното ни съ чувствие към колега, който очевидно бе изгубил връзка с ре-
алността. Случва се. Аз самият съм го изпитал на свой гръб.
– Щом казваш - отвърна професор Морети. - Аз...
Неколцина наоколо му зашъткаха. Някой го задърпа за ръкава на сакото. Той се огледа и
осъзна, че останалите не бяха за интригувани. Свлече се тежко на стола.
С вежлива усмивка, сякаш нищо не се беше случило, професорът се загледа в публиката и
продължи:
– Кивотът, Делфийският амулет и Заветът на Нострадамус са спорни понятия. Но колко
от тук присъстващите са запознати със съкровището на Цезар?
Някаква жена на първия ред вдигна ръка подобно на накъсана ученичка:
– В творбата на църковния отец Амвросий Милански De Officiis Ministrorum, писана през
IV век, съкровището на Цезар е упоменато във връзка с Библиотеката на дявола.
Професор Морети кимна одобрително. Надигна се възрастен мъж:
– Както всички знаят, в произведението на Гай Светоний Транквил De vita Caesarum1 е
включена препратка към писмо, в което Цезар напомня на Клеопатра за тяхна та голяма тайна -
за която, естествено, не обелва и дума, - и споменава също Делфийския амулет, няколко
магически камъка и Bibliotheca Ditis Patris. Т.е. Библиотеката на дявола.
– Трябва да призная, че точно това за мен е нова информация - отвърна професор Морети.
- Пък и не съм чел De Officiis Ministrorum и De vita Caesarum откак бях малко момче. - Смях. -
Шегата настрана: с интерес си отбе лязвам тези сведения и чакам с нетърпение да проуча пре-
пратките. Позволете ми да ви припомня за упоменаванията на съкровището в биографията
Животът и заветът на Мишел дьо Нострадамус в допълнение към бележките в Амвросиевата
De Officiis Ministrorum и De vita Caesarum на Транквил.