Текстът и изображенията може да са добавени по-късно. Върху стара кожа.
В Института Маккроун са анализирали мастилото. Заключили са, че текстът и
изображенията са изготвени малко след препарирането на кожата. Т.е. сто години преди време -
то на Нострадамус.
Разбирам. Та така. Просто хрумване.
Кардиналът се обръща и се кани да си тръгне.
Кардинале...
Да?
Нощес? Какво се случи?
Не мислете за това.
Опасявам се от пожар.
Няма страшно.
Ако нещо пламне...
Бъдете спокоен.
Кардинале, нека напомня, че сме затворени!
*
През XIX век Чарлз Бабидж съумява да си проправи път през лабиринтите на шифъра
Виженер.
В едноазбучната система дадена буква винаги бива заменена от друга буква - която през
цялото време остава същата. В полиазбучната система дадена буква всеки път бива заменена от
различна буква. Когато дьо Виженер публикува работата си в дисертацията Traite des Chiffres,
събитието маркира прехода от моноазбучни към полиазбучни субституционни шифри. С
помощта на няколко азбуки една и съ ща буква бива заменена от съвсем различни шифрови
знаци. С други думи: една и съща буква се закодира по различни начини.
Чарлз Бабидж дълго търси пукнатина по гладката повърхност на шифъра. И я открива.
През 1854 г. успява да открие логиката зад гениалното хрумване на дьо Виженер.
Ключова дума.
За да разгадаеш шифър на Виженер, имаш нужда от ключова дума. Тайна дума, която
знаят и подателят, и получателят. Силата на шифъра. Ключовата дума позволява хаосът от
наглед произволни символи да бъде приведен в ред.
Посредством математика, дедукция и догадки, Бабидж анализира и стига до дължината на
ключовата дума в поредиците от букви, които се срещат повече от веднъж. Успява да се
домогне до разковничето знак по знак.
Бабидж обаче не е бил притиснат от времето. Не е бил пленник заедно със сина си.
Лоренцо е съставил списък с възможни ключови думи. Такива, каквито Нострадамус би
могъл да приложи на теория. Списъкът изглежда безконечен. Добавя дума след дума. Изпробва
ги. Зачерква ги една по една.
Предсказани
Козимо
КлиментV
Алманаси
Нострадамус
Mirabilis Liber
Предвестия
Лоренцо
Pastoralis Praeeminentiae
Четиристишие
Пиеро
De Officiis Ministrorum
Медичи
Алесандро
De Mysteriis Aegyptiorum
Савонарола
Лъв Х
Orus Apollo
Флоренция
Катерина
De vita Caesarum
Джовани
Пий IV
Regnans in Coelis
Отец Никола е пълна противоположност на Франческо. Нисък. Пълен. Оцъклени очи. Да
се здрависаш с него е като да стиснеш между пръстите си втасало тесто за хляб.
Надявам се, че разполагате с всичко необходимо, казва той.
Франческо ми обеща огледало.
Огледало? Наистина ли?
Нуждая се от него, за да търся обърнати наопаки знаци.
Ще се допитам.
Усеща го на секундата. Не харесва Никола. Няма му доверие. В него се долавя някаква
лукавост и пресметливост. Гласът. Излъчването. Погледът. Всичко събужда безпокой ството на
Лоренцо.
*
Мисли за Анджелика. Обича всички противоположности у нея. Крехкостта, силата.
Слабостта, куража. Страха, упорството. Потиснатостта, хумора. Всички тези противоречиви
качества. Въпреки противоречията... Най-скучните хора, мисли си, навярно са онези, дето
нямат трески за дялкане. Анджелика е различна. О, Анджелика... Преди четири години намери
рецептата ѝ, докато търсеше ключовете за кола та. Скрита в странично джобче на чантата ѝ.
Флуоксетин. По-късно през деня го провери в медицинския справочник. Ант идепресант. Още
на същата вечер я конфронтира. Тя се срина окончателно. Никой не бивало да узнае. Дори той,
съпругът ѝ. Беше побеснял. Да пазиш нещо в тайна от колегите и приятелите е едно. Но от
собствения си мъж? Срамът, изхлипа тя. Какъв срам? - попита той. Честно. Никога не бе
свързвал депресията със срам. Твърде повърхностна нагла са, проумя го с времето.
Конфронтацията обаче имаше и положителен ефект. Тя започна да се отваря. Малко по малко.
Макар той никога да не доби усещането, че схваща с какво се бореше тя.
Толкова е обсебена от малките неща в живота. Най-миниатюрните. Онези, за които
никога не става дума. Те изпълват живота ни. Според Анджелика именно малките неща, в съв-
купност, оформят нечий живот. Той си мисли: защо никога не съм питал Анджелика дали знае
историята за „Адажио" на Албинони? Обожава подобни истории. При все това никога не е