ГЛАВА 15
Пиеро Фичино
Флоренция,
сряда следобед
I
Пиеро Фичино живееше в планинско селце на няколко мили от Флоренция. Отдалечено
от всичко. Паркирахме минито, прикрито зад склада на задрямал магазин за хранителни стоки.
Къщата на Фичино бе построена от естествен камък, обрамчена с черна ограда от ковано
желязо върху варосан зид. Чудех се какви ли младежки прегрешения трябва да бе извършил, та
Римската курия да го прокуди тук - в тази забравена от Бога планинска идилия.
Скимтящо кученце дотърча при нас, докато вървяхме на горе по чакълената пътека. Пиеро
Фичино отвори вратата, огледа се нервно и ни направи знак да мълчим на влизане. Едва след
като затвори и заключи, той вдиша дълбоко и ни поздрави с добре дошли като скъпи стари
приятели.
Вътре, точно до вратата, стоеше голям, кафяв куфар. Отгоре му бяха оставени шапка и
чадър.
Той проследи погледа ми:
– Имайки предвид какво се случи с някои от хората, с които сте разговаряли по-рано,
реших да си позволя една дългоочаквана ваканцийка. Надявам се, че докато се завърна, всичко
ще се е поуталожило.
– Бог да те пази - отвърна Анджелика.
Влязохме в гостната и седнахме. Наченах разговора с въпроса, който ставаше все по-
централен:
– Отче, съществува ли орден, наречен Vicarius Filii Dei, или е измислен?
С кротостта на свещеник, Пиеро Фичино наля кафе в чашите ни, преди да отговори:
– Vicarius Filii Dei... - погледът му се изгуби в спомените. - Отдавна не бях чувал това
име...
– Съществуват ли?
- Както споменах онзи пред иобед , когато професор Морети бе отвлечен, в края на 50-те
бях назначен на нисшестояща длъжност в архива на Конгрегацията за доктрината на вярата в
Папската курия. По онова време католическата църква бе разтърсвана от серия необясними
убийства на свещеници. От Месина на юг, до Тренто на север. Об що седем пастора бяха
открити голи, с източена кръв, на олтара в съответните си църкви. Говореше се, че са посегна ли
на малки министранти. Кой знае. Тези твърдения така и не са документирани, нито доказани. И
серийните убийства не бяха разкрити. Аз самият най-смирено помагах на собствената
разследваща комисия на Ватикана с известни исторически проучвания във връзка с метода на
убийствата. По този начин надуших монашески орден, известен под името Vicarius Filii Dei.
Истински загадъчен, ужасяващ орден. Говореше се, че не съществували. Не знам. Аз самият
така и не успях да документирам наличието им в действителност. Много от ритуалите - като
източване на кръвта и голота - проявяваха сходни черти със серия сходни убийства от 50-те
години на XIX век. Човек да си помисли, че съм попаднал на някакви следи? Представих
резултатите от проучванията си на своя началник. Остана потресен. Когато обаче ги отне се до
ръководителите си по-нагоре в системата, цялата работа бе потулена. Vicarius Filii Dei, узнахме
ние, представлявал въображаема конструкция, създадена от противниците на католическата
църква. Да намекнеш, че съществува - да не говорим пък ако вземеш, че хвърлиш върху им
светлината на подозрението във връзка с убийствата на свещеници - означаваше да подхраниш
стремежите на всички онези, дето се бяха заредили на опашка, за да охулят църквата. Сложиха
ни намордници. Да си го кажа направо. Разследващата комисия бе разпусната.
Предварителното проучване - например моят исторически преглед - бе конфискувано и
архивирано в Тайния архив на Ватикана.
Хитра усмивчица озари лицето на Пиеро Фичино.
– Аз, разбира се, не им споделих, че винаги пишех докла дите си върху индиго. Ето това -
обясни той и побутна няка къв лист в наша посока - е старото синьо копие.
АРХИВЪТ
Congegatio pro Doctrina Fidei
Ноември 1958
VICARIUS FILII DEI
ПРЕДВАРИТЕЛЕН ВРЕМЕНЕН ДОКЛАД
=====Поверително!=====
По време на разследването на убийствата на свещеници комисията неколкократно се
натъкна на упоменавания на (мнимия) монашески орден Vicarius Filii Dei. Не сме открили ка-
тегорични доказателства за съществуването на въпросната организация или орден.
Доколкото нашите проучвания са съумели да установят, първите познати ни препратки към
Vicarius Filii Dei се намират във (фалшивия) римски императорски декрет Constitutum domini
Constantini imperatoris от 750 г. Някои смятат, че Vicarius Filii Dei и Vicarius Christi де факто