Ала тъй като въпросната версия на Сodex Amiatinus не ми е под ръка тук и сега - той се
изкикоти, - ще се наложи да карам по памет. Съвършено безсмислена забележка, да си кажа
правата. Никой не я приема на сериозно. Доколкото си спомням, монахът е написал, че тъй и
Пития пое, т.е. Делфийският оракул, божествения дух Господен и получи в дар
ясновидството.
III
Извадих от вътрешния си джоб листа с анаграмите. Пиеро Фичино грейна.
– О, небеса! Не съм виждал подобно нещо, откак работех във Ватикана!
1 'Изход, гл. 40:20-38
Обясних му принципа и значението на първите четири от тях. Ала последната
- бе костелив орех.
– Разбираш ли нещо? - попитах обнадеждено.
– Не непосредствено - нахъса се Пиеро Фичино. - Но ако и последният шифър е анаграма,
едва ли е чак толкова труден. Да видим...
Коптската анаграма си беше по-усложнена от предходните. Когато Пиеро Фичино все пак
успя да я разгадае, това не се дължеше единствено на неговия опит с шифрите. Еднак во важен
ми се стори и фактът, че предишните анаграми повече от ясно намекваха в какво следва да се
изрази и тази, последната.
– Та да видим... - промърмори въодушевено. Приведен над анаграмата, той напомняше на
часовникар, унесен в своя си свят на зъбчати колелца.
Първата стъпка бе да заменим коптските букви с латински. Те обаче не съответстваха
помежду си. Вместо това следваха някаква привидно произволна - или добре прикрита - логика.
Ето защо се наложи да напредваме опипом доста дълго време, за да открием кореспондиращи
си символи, а сетне да разменим местата им. Накрая стигнахме до решението:
Laurenziana!
Отпреди разполагахме с Biblioteca (Libico ft) и Medicea (бека Mei).
Сумарно се получи:
Biblioteca Medicea Laurenziana.
А какво се съхранява в Biblioteca Medicea Laurenziana - ако не CodexAmiatinus.
Двамата с Анджелика се спогледахме смаяни.
- Разковничето трябва да се търси при б иблиотека ря! Всичко соч и в една и съща посока.
Библиотекаря в Biblioteca Medicea Laurenziana.
– Светият библиотекар - смънка Анджелика. - Спомням си Лоренцо да е споменавал, че
Нострадамус се позовавал на понятието Светия библиотекар в писмото си до Медичите. Не е
невероятно тази функция да се свързва с тяхната семейна Biblioteca Medicea Laurenziana.
– В Лауренциана работят няколко библиотекари - обясни Пиеро Фичино. - В този
контекст библиотекарят би следвало да се отнася до самия главен библиотекар.
– Знаеш ли кой е той? - попитах аз. Анджелика пребледня.
– Главният библиотекар се нарича Бернардо Качини - отвърна хладно.
IV
– Приятел на Лоренцо! Приятел! - Анджелика удари с ръка по таблото. - По дяволите!
Приятел, Бьорн! Как би могъл той...
Ранна вечер. Пътувахме обратно към Флоренция по тесния селски път. Слаб трафик.
Налагаше се да посетим приятелката на Анджелика, за да ѝ върнем миникупъра.
Пиеро Фичино ни бе предоставил широко поле за размисъл. Сякаш си нямахме за какво
да мислим и отпреди това.
Анджелика бе изпълнена с негодувание. Яростта ѝ извираше от място дълбоко в
съществото ѝ, където целият страх, безпокойство и опасения се примесваха с гнева.
Трите анаграми - надраскани върху хвърчащ лист в първото издание на Предсказания на
Теофилус дьо Гарансиер - ни бяха отвели до Светия библиотекар. Самия главен биб лиотекар на
Biblioteca Medicea Laurenziana.
Всичко си идваше на мястото. Значи той стоеше зад от вличането... убийствата. Тъкмо той
се нуждаеше от шифрите на Нострадамус. Естествено. Главният библиотекар бе змията, дето се
криеше в тревата.
Главният библиотекар на Biblioteca Medicea Laurenziana.
При това бе приятел на професор Лоренцо Морети.
– Все пак можехме да се обадим в полицията – въздъхнах аз.
– Полицията? - кресна Анджелика. - За да ни задържат? Да киснем на разпити дни наред?
Докато похитителите се гаврят с Лоренцо и Силвио? Мислиш ли, че полицията ще издаде
заповед за задържане на главния библиотекар на Лауренциана, Бернардо Качини - изплю името
му, - понеже някакви си стари кодове отвеждат до думите Библиотекаря в Biblioteca Medicea
Laurenziana?
Налагаше се да призная, че прокуратурата едва ли смяташе петстотингодишните
анаграми за уличаващи доказателства.
Докато Анджелика продължаваше да блъска с ръка таблото, аз си представих как двамата