с нея, леко истерясали, стоим на гишето в главното полицейско управление на Флоренция,
обяснявайки на скептичен и равнодушен commissari, че се налага да издаде заповед за
арестуването на уважаван гражданин на базата на дешифрирането на четири анаграми. И къде,
щеше да ни попита полицаят, сте открили тези анаграми? Ами, двамата с Анджелика щяхме да
изстреляме в хор, намерихме ги на хвърчащи листа заедно с преписаното на ръка първо издание
на Предсказания от Нострадамус, натъпкано в Orus Apollo, превод на древногръцката творба
Hieroglyphica...
– И какво ще правим? - попита Анджелика напосоки.
– Какво, по дяволите, ще правим!
Отбих и паркирах колата. Изключих двигателя. Втренчих се в мрака. Извърнах се към
нея.
– Мразя се, задето предлагам това. Но имаме ли избор?
– Какво предлагаш? Избор, какъв избор? За какво говориш?
– Ако Бернардо Качини стои зад отвличането - и не можем да помолим полицията за
помощ - ще се наложи да се справим с него сами.
– Да се справим? Драги мой. Как двамата с теб ще се справим с Бернардо Качини?
Не разполагах с уместен отговор. Може би затова думите - безразсъдно и арогантно - ми
се изплъзнаха:
– Познаваш ли някой, който притежава оръжие?
ГЛАВА 16
Пазителите на писанието
Флоренция,
сряда вечер
I
Масивната врата към кабинета на Бернардо Качини в библиотека Лауренциана беше
притворена. Отвътре се виждаха стени, покрити с позлатени и орнаментирани книги. Под, об -
лицован с плочки, ръчно тъкани персийски килими. Старинен часовник от зората на времето
тиктакаше кухо и мудно. Над него бе окачен портрет на Козимо де Медичи. В доспе хи. Два
кожени стола се мъдреха пред писалище от наситено червен махагон.
Бернардо Качини не даваше вид на безскрупулен похитител и убиец, редно е да му го
признаем. Изтъкнат господин. Сива коса със средна дължина. Сива брада. Костюм. Вра-
товръзка. Бе смъкнал очилата за четене чак на върха на носа си и изучаваше старинен
документ, който бе вдигнал сре щу настолната лампа. Когато ни усети на прага, възкликна ах,
отпусна ръка и ни хвърли засмян поглед над рамката на очилата.
– Г-жо Морети. Г-н Белтьо. Добре дошли!
Револверът тежеше в джоба на якето ми като оловен от вес. Смазан и зареден с шест
патрона. Бе ни го заел някакъв приятел на Анджелика. Няма да се правя на по-корав, отколкото
съм. Ръката ми трепереше, когато затегнах хватката около дръжката, извадих оръжието от
джоба си и се прицелих в герба на червената вратовръзка, увиснала на гръдния кош на
Бернардо Качини.
– Стой спокойно! - изкомандвах с треперлив глас.
– За Бога.
Направих три-четири крачки навътре в офиса. Бавно, предпазливо. Огледах се. Кабинетът
бе толкова голям, че Бернардо Качини би могъл да укрие цял батальон по ъглите и кьошетата.
Монаси. Демони. Никога не се знае кой дебне от сенките. Анджелика ме следваше плътно.
– Сам съм - увери ни Бернардо Качини. Продължавах да се оглеждам. Вдигнах очи към
Козимо де Медичи. Погледите ни се срещнаха.
– Драги мои - поде Бернардо Качини с неочаквана нотка топлина в дълбокия глас -
оставете оръжието, не съм опасен.
Усмихна се. Неустрашим. Самоуверен. Не се оставях да ме метне.
– Не изглеждаш изненадан да ни видиш?
Бернардо Качини свали очилата за четене и кимна към стената, където четири монитора
показваха входното поме щение на библиотеката. Бе ни видял да пристигаме. Без да избяга. Без
да се въоръжи. Без да повика някого.
Анджелика заобиколи бюрото и застана точно до него.
– Къде са Силвио и Лоренцо?
– Г-жо Морети, аз...
С ловко движение, тя сграбчи нож за писма от писалище то и притисна острието о
гръкляна му.
– Къде!
Бернардо Качини се изтласка назад със стола. Острието остави вдлъбнатинка върху
кожата току под ларинкса. Процеди се капчица кръв.
– Къде са Силвио и Лоренцо!
– Анджелика - подех с най-успокоителния си глас, който май звучеше по-скоро
панически, отколкото утешително, - насочил съм пистолет срещу този мъж, не мисля, че има
нужда да ръгаш каквото и да било в гърлото му.
Анджелика издиша тежко през носа. Отчаяно. Очите ѝ бяха опулени. Донякъде бе
загубила присъствие в действителността.
Бернардо Качини се обади:
– Ще отговоря, г-жо Морети, но бъдете така добра да отдалечите ножа за писма от