гърлото ми, достатъчно болезне но и неприятно е.
Тя дойде на себе си. Отстъпи крачка назад. Спря на място и се втренчи гневно в него.
– Револвер! - поправи ме Бернардо Качини. - Не пистолет, а револвер. Наган, ако не
бъркам съвсем. 7,5 мм. Конструиран и произведен от белгийската Fabrique d'armes am He et
Leon Nagant. Превъзходно оръжие. Ако, разб ира се, можем да си позволим упот ребата на
подобно прилагателно за нещо, което, въпреки всичко, притежава една-единствена функция: да
убива.
– Къде - обади се Анджелика - са Силвио и Лоренцо?
– Да, къде? - повторих аз. Сякаш за да придам тежест на въпроса си, придърпах ударника
назад. Заплашително щракване.
Бернардо Качини вдигна длани умолително.
– Внимателно, моля, ударникът на нагана може да из глежда здрав, но е изненадващо
чувствителен.
– Къде са те?
– Не знам, г-жо Морети. Нека предположа, че сте ме посетили, защото сте съумели да
дешифрирате анаграмите на Нострадамус. Така подозирате, че аз съм замесен в отвлича нето на
професор Морети и малкия Силвио. А с това и в позорните убийства на Реджина Ферари и
Теофилус дьо Гарансиер. Грешка. Нямам нищо общо с похищението. Нито пък с убийствата на
Реджина Ферари и Теофилус дьо Гарансиер.
– Не ти вярвам - отвърна Анджелика.
– Замислете се. Как би могъл Нострадамус да посочи виновника по криминален случай
петстотин години напред във времето? Вярвате ли - той се изкиска, - наистина ли вярвате, че е
бил ясновидец?
– Всичко сочи към теб!
– Ако наистина е така, г-жо Морети, защо според теб ти се обадих в понеделник
следобед?
Пауза.
– Ти ли беше?
– Аз бях.
– Настоя, че сме имали общи интереси?
- Правилно, аз. .
– Какви общи интереси?
– Да разгадаем мистерията.
Докато той говореше, аз разучавах чертите му. Тясното лице. Очите. Дългите пръсти на
пианист. Осанка като на кралска особа. Положи дясната ръка на гърдите си. Като за клетва.
Достоен. Тогава го забелязах. Пръстена. Тежък зла тен пръстен, с изгравиран добре познат
печат:
– Откъде е този пръстен? - попитах.
Той се усмихна, поклати глава в недоумение.
– Разпознавам символа - продължих аз. - От писмото на Нострадамус.
– Лавровият венец. Наблюдателен човек си. Не че е толкова странно, предвид професията
ти. Лавровият венец е нашият символ. А пръстенът е от чисто злато. На повече от две хиляди
години. - Той ни хвърли закачлив поглед. - Някога е бил на пръста на Юлий Цезар.
II
Двамата с Анджелика бяхме седнали на кресла със странични облегалки за главата.
Револверът лежеше в скута ми. Усещах зараждащо се в мен убеждение, че Бернардо Качини
казваше истината, уверявайки ни, че е на наша страна.
– Всичко това е дълга история - рече ни с онази си чаровна, обезоръжаваща усмивка. - Да,
история на няколкостотин години. Всъщност няколко хиляди, ако трябва да издребнявам.
– Как така носиш пръстен, който някога е бил на пръста на самия Юлий Цезар? - запитах
го с еднакви дози скептицизъм и напрегнато любопитство.
– Пръстенът следва длъжност, която имам честта да заемам. Преди петстотин год ини го е
носил именно Нострадамус.
– Имаш ли някаква връзка с Vicarius Filii Dei? – попита Анджелика, все още с известна
агресия.
– О, опазил Бог. Отговорът е и да, и не. Да - доколкото те са преследвали познанията на
моите предшественици в продължение на пет столетия. Не - ако питаш дали не съм монах под
прикритие.
– Значи съществуват? - възкликнах аз.
– Vicarius Filii Dei? Естествено, че съществуват. Просто не искат да бъдат откривани. Та
ако ми разрешите, ще ви представя себе си, братството, което представлявам, и ролята, която
играя в тази мистерия, в която сте въвлечени най-недоброволно.
Той се покашля, поизправи се и поде с тържествен, официален тон:
– Функцията на главен библиотекар на Biblioteca Medicea Laurenziana е придружавана от
историческа служба. Човек не бива назначаван на тази позиция в Лауренциана. Избират го. На
първо място съм носител на пръстена и велик магистър на орден, за чието съществува не не
подозира никой - още по-малко Ватиканът. В продължение на пет столетия сме вършили
работата си и сме пазили своята тайна с преданост към нашия орден и респект към онези мъже,
които на времето си са охранявали съкровището, а по-късно са основали ордена от името на
фамилия Медичи: Макиавели, Микеланджело и Нострадамус. Нашият орден е бил учреден, за
да пази 24 ковчега. - Той направи пауза. - Истината е, че ние изобщо не ги пазим. Търсим ги!