– Сандъци със съкровище? - попитах с момчешко настървение.
– Да ги наречем така - такива са си - ала по свой уникален начин. Те не съдържат злато и
бижута. И така са си още по-ценни. Писмото от Нострадамус - писмото, което Реджина Ферари
е открила и предизвика отвличането на професор Морети, - съдържа информацията, която ще
ни даде възможност да открием тези 24 ковчега. Въпросното писмо се е изгубило в края на XVI
век.
– Кой орден представляваш? - попитах аз. - Масоните? Илюминатите? Или чакай - не ми
казвай, че си рицар тамплиер.
Той се смя дълго и от сърце. Смехът му имаше дълбокия звън на коняк и пури - истински
- на дебели книги и мъдри м исли.
– Не, драги мои, не бих се назовал изгубен тамплиер. Затова пък съм велик магистър на
старинно и миролюбиво братство. Орден, неизвестен никому, братство, за което никой не е
чувал. Не сме масони, не сме тамплиери, нито илюминати. - Поколеба се за секунда. - Ние сме
библиотекари.
III
Винаги съм харесвал библиотекарите.
Когато бях малък, а бандата момчетии в махалата не же лаеше да има нищо общо с
някакво си сополиво албиносче, намирах убежище в библиотеката. Бибъра. Дайхманската
библиотека. Така и не разбра х кой е бил този Дайхман. Освен че е дарил страхотно количество
книги. В тях търсех убежище и закътано място.
Наричаха ме с такива странности, другите деца. Снежко. Белия мечок. Червеноочко.
Никога не бях с бандата. Никога не съм бил едно от момчетата. Ник ой не ме търсеше у дома.
Аз бях онзи, когото не допускаха. Онзи, дето оставаше, след като алфа-мъжкарите на класа
изберяха отборите си в часа по физическо.
Ала в бибъра винаги бях добре дошъл. При усмихнатите библиотекари.
– Сигурно звучи озадачаващо - продължи Бернардо Ка чини със своята непретенциозна
усмивка. - Но да, всички ние сме библиотекари. Свързва ни библиофилията, любовта към
книгите. Текстът. Думите. Историите. Формата, подвързията, хартията, лепилото - всичко!
Фолианти, двойни фолианти, октави, секстодецими. Дуерниони, терниони. През всичките тези
петстотин години сме пазили - ако изобщо можем да използваме толкова претенциозно
понятие, - една тайна.
– Каква? - попитах аз.
– За съкровището. Нека се върна назад във времето. Нашият орден е бил основан от
Макиавели и Микеланджело, а по-формално учреден от Нострадамус и Козимо Велики под
името Светия орден на пазителите на Цезаровите писания. Задоволявам се с нарицателното
Пазителите на писанието. И винаги се е състоял от библиотекари. Ръководен от мен и моите
предди, главните библиотекари тук, в Лауренциана, в продължение на пет столетия. Да,
толкова дълго са бдели над тайната Пазителите на писанието. Лоялно, съвест но. Носили сме
този пръстен - той вдигна ръката със златното украшение — още откакто Нострадамус на
смъртния си одър го връчва на следващия велик магистър на ордена. Оттогава той се предава от
магистър на магистър през векове те. И сега, както виждате, се намира на моя пръст. Когато
отпадне даден велик магистър на Пазителите на писа нието, нов се намира в готовност да заеме
мястото му. Само най-достойните сред мъжете - почтени, непоклатими в морално и етично
отношение - са посвещавани в ордена и получават разрешение да дадат обета за вярност. Почти
като при масоните. Ала без техните заигравки с религиозното и окултното. Когато положим
обета за вярност към ордена, това се смята за действие, обвързващо ни за цял живот. Когато аз
отпадна, моят асистент ще бъде готов да поеме щафетата.
– Кои са останалите в ордена? - попитах аз.
– Не сме много. Аз и двама други главни библиотекари - единият във Виена, другият в
Париж - сформираме Ложата на Цезар. Вътрешен съвет. Функцията на Ложата на Цезар е да
се грижи великият магистър, носителят на пръстена, да бъде заместен, когато умре. Да бъде
провъзгласен правилният, достоен кандидат за главен библиотекар тук в Лауренциана, и да
бъде посветен в тайната. Знаем я само аз и останалите двама в Ложата на Цезар. Цялата.
Освен нас тримата, има 24 повече или по-малко нищо неподозиращи главни биб лиотекари -
пръснати из Европа - които дори нямат представа от какво са част. Ние, в Ложата на Цезар,
също не знаем кои са те. Нострадамус е разработил система като съвършен часовников
механизъм. Двайсет и четиримата други не се знаят помежду си. Не подозират за мен и
Ложата на Цезар. Единственото, което е тяхно достояние, е, че са част от затворено и