секретно братство на име Тайният орден на пазителите на Цезаровите писания. Толкова
знаят. Поемайки функниите на главни библиотекари в съответните си библиотеки, те са
получили подписан документ, датиран от 1565 г., с печата на фамилия Медичи, който ги
известява, че са приети в Тайния орден на пазителите на Цезаровите писания. И че
длъжността е секретна. Нострадамус е пожелал така.
– Кой им е дал документа?
Усмивчица.
– Да, кой мислите? Масоните. Кой друг? Още от края на XVI век масонски ложи из цяла
Европа са се разпореждали с двайсет и четирите документа, като са се грижели всеки един нов
главен библиотекар да бъде посвещаван. Дори масоните не подозират какво представлява
Тайният орден на пазителите на Цезаровите писания, нито какво пази. Задачата им обаче е да
следват инструкдиите на Нострадамус лоялно и дискретно. А обърка ли се нещо в хода на
годините, организацията е щяла да се провали в някои градове - е, всъщност това няма
значение. Двайсет и четиримата главни библиотекари вече нямат никаква действителна
функция. По времето на Нострадамус са били пазители в буквалния смисъл на думата. Ала вече
не. Сега е останала само черупката на системата.
Двайсет и четирима главни библиотекари в братство, толкова секретно, че не знаят дори
какво охраняват? - обобщих аз, твърде обзет от съмнения.
– Библиотекарите и масоните ще да гледат на това като на исторически куриоз. Нещо,
което едва ли приемат твърде на сериозно. Навярно някои знаят, че някога си някакви писа ния
са били укрити на тайно място в сградата на библиотека та. Ала не подозират къде.
– Защо не си се опитал да откриеш останалите?
– Мислиш, че не съм? Мога да разсъждавам и гадая. Мога да питам. Но каква полза.
Останалите в Пазителите на писанието са помолени да държат в тайна своята длъжност. Ако
задам на потенциалните директен въпрос, повечето навярно най-лоялно ще си правят оглушки.
Нострадамус е дал под робни инструкдии как да се борави с опазването на тайната и как да се
практикува. И ако все пак нарушат кодекса и признаят, че са част от Тайния орден на
пазителите на Цезаровите писания, е, аз пак няма да съм стигнал доникъде. Без Завета на
Нострадамус нямам представа къде да търся ковчезите. Моите предшественици са си
кореспондирали чрез заплетена система от кодове, шифри, ребуси, метафори и анаграми. В
съответствие със споразумения и обстоя телствени планове, те са привнасяли нелегално
въпросните кодове във всичко от писма до ръкописи и печатани книги. Всички подробности са
били договорени и планирани. Лавровият венец е бил разпознаваемият символ, който Ностра-
дамус е избрал, за да предупреди Козимо и останалите от най-вътрешния кръг на Пазителите на
писанието, че в текста се крие шифър, анаграма или друго тайно послание. Днес навярно бихме
използвали закодирана електронна поща. За вас, дето повече или по-малко случайно се
натъквате на някаква подборка от тези кодове, цялото това нещо изглежда объркващо. Да,
чисто и просто непонятно. За онези, дето са стояли зад системата, всичко си е имало по-ясна
логика. В наше време са се запазили съвсем малко от закодираните съобщения и инструкции.
Трохички.
Бернардо Качини дълго се взира в Анджелика, после в мен.
– Информацията, която сега ще споделя с вас - каза ни, - е пазена в тайна вече две хиляди
години. Мъже на честта са жертвали живота си, за да я съхранят. Високопарно и пом позно?
Може и така да е. И все пак думите са истинни.
– Каква информация? - попита Анджелика нетърпеливо.
– Ще ви отведа на пътешествие назад във времето. Назад към древния Рим. Към Египет.
През 1565, годината, преди да умре, Нострадамус записва тези редове в собствената си пе чатна
версия на Алманаха:
Ще дойде денят
когато тайната на Цезар
ще бъде споделена с достойните:
Истината ще излезе някой ден.
Тайната на Цезар не е свързана нито с Делфийския ора кул, нито с кивота - две мистерии,
които моят орден все още не е съумял да разгадае, - а с нещо коренно различно.
– Какво? - попитах със секнал дъх.
– Тайната ни днес е неизвестна на света, точно както и по онова време, през XVI век, а
също и в епохата на Цезар. Всичко, което предстои да ви споделя, е взето от писма и докумен-
ти, наше притежание тук, в Biblioteca Medicea Laurenziana и Тайния архив на Ватикана. Та