защо, питате се вие, съм решил да ви посветя в тайната? Както нашият основател Нострада мус
е предрекъл, за всичко си има време. Винаги сме знаели, че този ден ще дойде. Денят, когато
ще бъде време да споде лим тайната си със света. И сега моментът е настъпил. Обсъдих въпроса
с другите двама от Ложата на Цезар. Единодушни сме. Достатъчно дълго пазихме тайната.
Професор Морети и малкият Силвио са отвлечени. Вече са загубени два човешки живота. И
множество преди тях. И все пак те зи трагични отделни съдби не са главната причина да стигна
до решението да почета думите на Нострадамус, като издам тайната. Главната причина се
нарича Vicarius Filii Dei. Те боготворят своя копнеж по края на света с фанатизъм, който ме
плаши. Знам на какво е способен този орден. В качеството си на християнското съответствие на
Ал-Кайда, в своя заслепен фанатизъм, те биха пристъпили към крайности, за да постигнат
целите си. Насилие. Тероризъм. А каква е целта на Vicarius Filii Dei? Да, каква е целта на
цялото християнство? Така де, Страшният съд! Апокалипсисът. Краят на света. Завръщането
на Исус. - Пауза. - А някои са достатъчно луди, че да се цанят за помощници. В един от
последните си стихове Нострадамус пише, че: монаси ще подпалят целия свят.
Тези монаси, продължава той, се възприемат като Божите воини на земята. И той ги
назовава по име: Vicarius Filii Dei. Ложата на Цезар разполага с информатор на доста добра
позиция в ордена. Понастоящем той е предвождан от кардинал, когото сам папата не е в
състояние да контролира. Максимо Романо. Опасен мъж. Някои биха го нарекли луд. Има
амбиции от свое и Божие име. Лоша комбинация. А неговият помощник-командир? Драко
Рицо. Още по-неуравновесен, още по-опасен. Брилянтно интелигентен, ала безскрупулен. Бе
приет в ордена като момченце. Орденът рано прозря, че притежава необикновен талант.
Изпратиха го в Оксфорд, за да му дадат образование. Получи докторска степен по тео логия.
Дисертацията му за Страшния съд - Раннохристиянска есхатология: Антихристът,
апокалипсисът и критиката на Отците на църквата спрямо императора - е една от най-
цитираните в своя жанр. - Той въздъхна дълбоко. - Сега отчитам докъде са склонни да стигнат
Vicarius Filii Dei, за да пост игнат целта си. Какво следва? Не искам да знам. Да, м игът е назрял.
Сега разполагаме с достатъчно причини.
– Причини за...
– За да открием съкровището на Цезар - или Библиотеката на дявола, ако щете. И да я
споделим със света.
IV
Блазнеше ме мисълта, че си седи там и си съчинява басни. Че ни лъже в очите. Ала
историята бе твърде авантюристич на - твърде детайлирана, твърде абсурдна, - за да е способен
да си я измисли цялата.
– Та какво е съкровището на Цезар? - попитах аз.
– Книги. По-точно: писания. Свитъци. И кодекси. Не из дирваме ковчезите, за да
забогатеем. Сами по себе си те струват главозамайващи суми. Нашата цел е съдържанието.
Познанието. Познание за нашия древен свят.
– Познание, с което са се разпореждали тамплиерите?
– Ами. Само индиректно. Кои са били те, тези тамплиери? На латински се наричат
Pauperes commilitones Christi Templique Solomonici. Името препраща към цар Соломон, син на
Давид и Вирсавия, разбира се, вие знаете историята от Библията. Соломон издига храма в
Йерусалим. По негово време Израел процъфтява, ала след смъртта му кралството е разделено
надве: едно на север, едно на юг. Преди да бъдат докопани и избити от кралските войници рано
през XIV век, последните тамплиери са успели да предадат съкровището, на което се натъкват в
Йерусалим, на своите братя по вяра, хоспиталиерите. Които на свой ред го пренасят на Родос.
– И кое съкровище точно визираш? - попитах аз, все още тънещ в недоумение.
– Bibliotheca Alexandrina!
– Какво говориш? Александрийската библиотека?
– Най-мащабната колекция от антично познание. Съкровищница!
Бернардо Качини се изправи и тръгна напред-назад, като наставляваше:
– Александрийската библиотека е основана от Птолемей I и II в годините 250-300 пр. Хр.
Части от нея са се намирали в кралския дворец в района на Брухион, друг по-малък отдел - в
светия храм на Серапис в района на Ракотис. Колекция та обобщава, систематизира и
каталогизира цялото познание на средиземноморската култура. Текстове на гръцки и ла тински,
иврит и арабски и много други езици. Поезия, проза и драма. Философия. Религия. Математика.
Астрономия и астрология. Магия. Твърди се, че всички кораби, акостиращи в Александрия,