вливаше в него, а сладката вода на Нил се смесваше със солената, се образу ваше доста
специфична миризма на слабо солена вода, която му напомняше за устието на реката край дома
от детството. Колко само бе играл там като момченце. Бе ловил риба. Бе се къпал. Един от
чичовците му го бе научил да се бие. Сигурно затова се чувствам толкова добре тук, в
Александрия, мислеше си, понеже ми напомня за дома. Закри лице, когато някакъв сух, топъл
вятър задуха откъм Сахара на югозапад. Остри песъчинки по кожата. Зловещи са тези пустинни
ветрове. Та не беше ли чел, че персийският владетел Камбис II загубил 50 000 души в пясъчна
буря преди близо 500 години? На остров Фарос, малко по-настрани от оживения район на
пристанището, се издигаше гигантският фар. Величествена конструкция, достойна за самия
Рим. Започваше да остарява - бяха изминали двеста години откак гръцкият архитект и инженер
Сострат Книдски бе издигнал лъсналата бяла кула.
Любимата котка на Клеопатра се прокрадна насам, хвърли му зеленикав поглед и
продължи напред към кралицата.
Зад него, в двореца, се намираше Александрийската библиотека. Най-голямата в света.
Скоро щеше да му принадле жи. Дълго време бе кроил планове за бъдещето на Римската
империя. Грандиозни планове. Сред множеството от кроежи: да построи гигантска библиотека.
Колекция от книги от калибъра на александрийската и с подобна слава. Не, още по-голяма!
Библиотеката на Цезар! Грандиозна библиотека, за която учени и мъдреци по целия свят да
говорят с благоговение и респект. Библиотека, за която боговете да завидят на хората.
Библиотека, която да помести всичко, абсолютно всичко известно на човека. Притисна силно
златния пръстен о ръката си. Забавляваше го гледката на отпечатъка от лавровия венец върху
загорялата на слънцето кожа.
Библиотеката на Цезар...
*
Групата помощници - находчиви и лоялни мъже - вече се бяха заловили за работа горе в
библиотеката. Помещаваше над един милион свитъци. Юпитер милостиви! Без по-голямата
част можеха да минат. На първо време щеше да напълни двайсет и четири ковчега. Десет
хиляди свитъка. Най-важните текстове. По-късно биха могли да се върнат, да на пълнят нови.
В този момент хората му сортираха ръкописите. Питагор, Архимед. Аристотел. Евклид.
Платон. Заратустра. Софокъл. Питей. Сократ. Атлантида на Солон. Омировата Илиада.
Одисея. Септуагинта. Списъкът продължаваше в същия дух. Всеки един от свитъците бе
опакован в коприна и предпазен слой от восък. Поезия и философия. Наука. Ама че съкровища!
Вече му бяха дали да си опита от вкусотиите. Книгата на мъдреците, този прастар сборник,
издаващ как да контактуваш с мъртвите си предци и боговете. О, да, обясняваше и как успешно
да надзърнеш и назад, и напред във времето. Ала имаше и толкова много повече. Магически и
окултни писания. Подробни отчети по алхимия и астрология. Магически формули.
Медицински рецепти. И документ, разкриващ къде юдеите бяха скрили онзи свой свещен сан-
дък, известен под името кивот. Цезар не обръщаше внима ние на този Яхве, бога на юдеите, ала
бе чувал слухове, че ковчегът съдържал мощно оръжие. А мощните оръжия, мислеше си Юлий
Цезар, винаги са от полза.
*
Сред безценните ръкописи: бижу. Не какво да е украше ние. Делфийският амулет.
Свещеният скъпоценен камък на оракула. Как в името на всич ки богове египтяните са успе ли
да си присвоят Делфийския амулет? Недоумяваше. Според Клеопатра, украшението - най-
важната окултна светиня в храма на Серапис - било донесено от Аполоновия храм в Елада едва
преди 37 години. Клеопатра не бе хрисима. Труден характер имаше. Никак не беше малко, дето
той настояваше да изнесе свитъците от библиотеката. Ала да вземе и Делфийския амулет от
храма на Серапис... Това я разяри. Бе се опитал, според възможностите си, да я убеди, че
планът бе да предпази ръкописите, да предпази амулета. Тя обаче не се остави да я преметнат.
Не му отстъпваше по хитрост. Да ги предпазиш! - изсъска. - Мислиш ли, че не се досещам
какво е всичко това - военна плячка. Не знам ли, според теб, че отнасяш всичко, защото може
да се окаже от полза за теб самия?
Бе се опитал да я усмири с целувки и ласки. Устните ѝ бяха студени като мрамор.
*
В нощта, когато опразниха Александрийската библиоте ка, пълната луна светеше от ясно