небе. Тази нощ боговете са с мен, помисли си Цезар. Стояха пред кралския дворец заедно с
Клеопатра и стражите, наблюдаваха колите, които товареха сандъците на корабите долу.
Посветените в писаното слово спяха. Други едва ли биха обърнали внимание. Рибарите, общите
работници на пристанището и селяните не умееха да четат. Че какво означаваха за тях тези
свитъци? За всеки случай бе заръчал на хората си да подкупят собствениците на всяка една
кръчма в града. Тази нощ виното и бирата се лееха безплатно в Александрия - с поздрав от
римлянина Юлий Цезар. По улиците се клатушкаха стотици мъртвопияни египтяни и вдигаха
врява до небесата. Някой и друг пра веше опит да скочи върху колите с ковчезите, ала биваше
брутално запратен на земята. Едва ли се налага стражите ти да избиват поданиците ми, отбеляза
Клеопатра. Помежду си говореха на гръцки. Той не знаеше египетски, тя не владееше нито
класическия, нито народния латински.
Утре, мислеше си той, когато корабът с ковчезите отдавна ще е опънал платна с попътен
вятър, ще запалим един от старите бойни кораби, оставен на котва тук. После ще палнем и
няколко клафтера папирус вътре в библиотеката. Перфектно алиби.
*
Ето как римлянинът Юлий Цезар отмъкна най-важните творби от Александрийската
библиотека, отнасяйки ги в Рим в двайсет и четири сандъка.
Рим
44 г. пр. Хр.
Тежка и гъста, изпълнена с противната смрад на клоака и боклук, мъглата се носеше по
улиците на Рим. Чуваше се лаят на глутница бездомни помияри. Премръзнали римляни бързаха
към дома, тресейки се от студ. Онези, които подминаваха стария храм в околностите на
центъра, заобикаляха издалеко тежковъоръжените стражари, дето пазеха светиня та. Пред
сградата наскоро бе издигната статуя. Ужасяващо божество - наполовина коза, наполовина
човек, с копита и опашка, и рога на челото.
Говореше се, че бог Сет се е нанесъл в божия дом. Сет, разправяха клюкарите, бе
египетският бог на мрака и хаоса. Положението не се подобри и след като узнаха новото име на
светинята: храм Ditis Patris. Dis Pater бе страховит бог, господарят на подземния свят. Отвъд
охраняваните врати на светилището, под тежките каменни плочи на пода, бяха скрити те,
двайсет и четирите ковчега от Александрия.
Дълги години, след като Цезар бе убит с двайсет и три намушквания с нож в Театъра на
Помпей, сандъците останаха закътани под каменните плочи на пода в Храм а Ditis Patris.
Малцината посветени в тайната, я пазеха зорко.
ГЛАВА 17
Ковчезите
Флоренция,
сряда вечер
I
– Тайната история за Александрийската библиотека... - обели Бернардо Качини.
– Невероятно! - възкликнах аз.
– Действително ли е вярна? - попита Анджелика.
– Чакайте! - отвърна Бернардо Качини. - Историята не е свършила. Напротив. Става още
по-интересно.
Несъзнателно прокара върха на пръста си по лавровия венец върху Цезаровия златен
пръстен. Очите му добиха стъклен вид от сълзи. Гласът трепереше, когато продължи:
– Александрийската библиотека съществува до ден дне шен. Двайсет и четирите ковчега с
най-важните произведения са укрити на тайни места тук, в Европа.
– Божичко! - прошепна Анджелика.
Аз самият бях тъй смаян, че нямах думи.
II
Нуждаехме се от няколко минути, за да се опомним. И двамата с Анджелика преливахме
от въпроси, от жадно нетърпение да чуем остатъка от историята.
Възможно ли бе наистина Александрийската библиотека да се е съхранила? Как изобщ о?
И не на последно място: Къ де се намираше колекцията понастоящем?
– Успокойте се! - изцвили Бернардо Качини, изпълнен с признателност, че най-сетне
можеше да сподели с някого тайната. - Оставете ме да разкажа остатъка от история та стъпка по
стъпка. Най-напред: Защо? Какво, за Бога, ще прави Цезар със свитъците от Александрийската
библиотека? Отговорът е прост и банален: Искал е да построи още по-внушителна библиотека.
Впрочем причините са достатъчно основателни: мегаломанията му не е знаела граници. По
същото време се готвел за война срещу Партското царство. Наредил да възстановят Картаген и
Коринт. Въвел полицейски сили и променил данъчната система. Задействал поземлени
реформи. Провокирал сената с намеците си, че желаел да бъде провъзгласен за цар. Успял да
прокара собствения си юлиански календар и прекръстил месеца след юни, quintilis, на Julius. В
сградата на сената седял на собствен златен трон. Получил разрешение да носи триумфални