одежди, когато му скимне. Да, като цяло... Списъкът е дълъг. За огорчение на противниците му,
диктаторът Юлий Цезар ус пешно бил на път да се възвиси до бог от плът и кръв. И на сред
всичките тези военни, политически и лични машинации Цезар се трудел активно и
целенасочено за издигането на редица пищни сгради в Рим. Монументални, вечни паметници.
Огромен храм в чест на бога на войната, Марс - и самия себе си. Гигантски театър. И най-
голямата библиотека в света. Да, библиотека, която трябвало да надмине легендар ната
Александрийска библиотека. Ала имал един проблем. С какво да напълни своята библиотека?
Отговорът е очебиен. Египтяните и гърците в Александрия вече били свършили работата от
негово име.
– И ето че задигнал колекцията под носовете им - обобщих аз.
– Египтяните нямали какво да кажат по въпроса. Цезар неформално властвал като
наместник в страната. Онези, които протестирали твърде разпалено, били премахвани от пътя.
Други били заплашвани да си мълчат. Независимо от всичко наложил волята си.
– Без да научи ни една жива душа?
– Цезар е бил находчив. Подкупвал е онези, които са за писвали историята. Операцията за
прикритие е била толкова успешна, че по-късни историци и автори като Страбон, Плутарх,
Авъл Гелий, Амиан Марцелин и Орозий налапали въ дицата. Всички преразказвали версията
как Цезар по едва ли не злочесто стечение на обстоятелствата имал нещастието да изгори
цялата библиотека. Всички се хванали. Географът Страбон посетил Александрия 27 години по-
късно. Описал града в детайли. Нито думичка за библиотеката. Защо? По неже от нея не
останало много. Или да го кажем по съвсем различен начин: онова, което на практика останало
от нея, били незначителни свитъци, които никой не си правел труда да забележи. Най-важното
Цезар бил събрал в своите двайсет и четири ковчега. Остатъка мислел да прибере по-късно,
когато съгради римската библиотека.
– Откъде идват всичките тези названия Bibliotheca Ditis Patris, Bibliotheca Diaboli,
Библиотеката на дявола?
– Хората на Цезар пуснали слух, че колекцията се състои от писания, собственост на
окултна секта, която почитала египетския бог Сет - Сетан - бога на мрака и хаоса. След като
пренесли текстовете в Рим, те им дали ново име: Bibliotheca Ditis Patris. Dis Pater бил римският
бог на подземния свят и по-късно се претопил в гръко-римски богове като Плутон, Оркус и
Хадес. Bibliotheca Ditis Patris сама по себе си представлявала всяващо страх название за
тогавашните римляни. Когато най-различни папи на един по-късен исторически етап надушили
за съществуването на колекцията, те решили, че Цезар е намерил текстове, които по един или
друг начин славят онзи Сатана, дето по ирония на съдбата едва ли е съществувал в
религиозната митология от времето на Цезар. Библиотеката помещавала изобилие от окултна и
религиозна информация. Астрологични предсказания и пророчества. Магьоснически формули.
Напътствие относно съдържанието на кивота. За нас кивотът носи митологичен и легендарен
ореол. Не и за Цезар. Това се е случило поколе ние преди Исус да се появи на бял свят. Самият
Цезар принадлежи на различна култура. Почитал е римските богове. За него понятия като
кивота и Делфийския амулет на първо място са били примери за нещо чуждо и окултно. Нещо,
от което навярно би могъл да извлече полза. В своите мемоари Цезар пропуска да напише и ред
за начина, по който е плячкосал библиотеката с помощта на Клеопатра и своите съюзници в
Александрия. Ала от някои бележки е изтекла информация. Амвросий Милански индиректно се
позовава на случилото се в De Officiis Ministrorum. Същото прави Гай Светоний Транквил в De
vita Caesarum.
– И какво е станало с ковчезите? - попитах аз.
– Воалът на историята е затулил по-нататъшната им съдба. Само някое и друго подчинено
изреченийце в документи, писма и текстове от онова време намеква за случилото се. Говори се,
че император Клавдий изнесъл двайсет и четирите ковчега от храма Ditis Patris и ги оставил на
съхранение в подземието на двореца си. През 64 г. Рим е опожа рен. Години наред посветените
си мислели, че сандъците и незаменимото съдържание, което тогава битувало под наз ванието
Bibliotheca Diaboli, Б иблиотеката на дявола, са б или унищожени по време на пожара. Но не.
Самоубийството на Нерон през 68 г. слага началото на Годината на четиримата императори:
Галба, Отон, Вителий и Веспасиан. Един от тях, Веспасиан, няколко години по-рано отнася