двайсет и четирите ковчега в Йерусалим. Именно през 66 г. Нерон възлага на Веспасиан да
потуши юдейското въстание в Юдея. По време на гражданската война у дома Веспасиан се
подвизава в Близкия Изток. Той надвива юдейския бунтовник и командир Йосиф Флавий, но
при все това се сприятелява с него. В своя исторически текст за юдейската история, Antiquitates
Judaicae, Йосиф Флавий се изказва сърдечно за Веспасиан, като в едно, иначе неразбираемо
подчинено изречение, споменава, че Веспасиан предоставил александрийската сбирка на
своите довереници. Няколко години по-късно, през 70 г., Вторият храм е опожарен и
опустошен. Ала ковчезите отървават кожата. В продължение на хилядолетие двайсет и
четирите саркофага се помещават на скрито и защитено място в пещера под Храмовия хълм.
– Чак докато ги намират тамплиерите - пробвах се аз.
– През 1118 г. французинът Юг дьо Пайен основава Ордена на тамплиерите. Балдуин,
кралят на Йерусалим, им позволява да установят базата си в джамията ал-Акса край Купола на
скалата и руините на стария храм. Тук рицарите от криват кухина, свързана с пещерата
Кладенеца на душите. Помещавала е множество съкровища. Кивота, така говорят. И двайсет и
четирите ковчега със скъпоценностите от Александрийската библиотека. Тамплиерите отнасят
всичко на сигурно място - най-напред в Акра, после на Кипър, където забягват заедно с
хоспиталиерите. Сетне тамплиерите предават ковчезите от Александрия на хоспиталиерите, а
те от своя страна ги отнасят на Родос.
– И сега се намират на различни места в Европа?
– Да, но не знаем къде.
– Значи няма да напреднем без указанията в Завета на Нострадамус?
– Да.
– Оригиналът е бил откраднат от Реджина Ферари, а копието се намира при Лоренцо
Морети и монасите от Vicarius Filii Dei.
– Е. Работата е там...
Той хвърли поглед към двата монитора и застина. Видя хме как пет-шест мъже се канеха
да нахлуят в библиотеката. В черни одежди.
– Монасите! - извика Бернардо Качини.
III
Бързо ни изведе от офиса и се отправихме към килер в края на дълъг коридор. Преди да
съумея да посоча колко неуместно бе скривалището ни, Бернардо Качини отвори скрита врата -
част от вътрешния панел на стаичката за почистващи пособия. Е, щом е така. Качини грабна
окаченото на стената фенерче. Вратата отвеждаше към тесен, павиран проход.
– Един от множеството тайни маршрути за бягство, които Медичите са построили с цел
да се измъкват от враговете си - обясни той.
След около петнайсетина метра коридорът свиваше зад един ъгъл и пропадаше в стръмно,
тясно спираловидно стьлбище от камък. В дъното му Качини отвори масивна врата, отвеждаща
в склад, претъпкан с бъчви и кашони. Съдейки по миризмата, стояха там още от времето на
Медичи. Оттук притичахме към подземно помещение, което завършваше с ниско, заоблено
прозорче за снабдяване със стоки.
Бернардо Качини разби ръждясалото резе с помощта на сопа и го отвори. Първа изпълзя
Анджелика. Когато се измъкнах и аз, той заяви:
– Налага се да остана.
– Луд ли си? - възкликнах, напомняйки му за участта на Реджина Ферари и Теофилус дьо
Гарансиер.
– Няма страшно - отвърна Качини. - Аз нося отговорност за тази библиотека. Никога няма
да ме открият. Не и в тази сграда. Но побързайте, де! Чупката!
IV
Подметките барабаняха по паважа.
Хукнахме по тясна задна уличка - аз на два метра пред Анджелика. Първоначално не
разпознах мястото. Постепенно осъзнах, че тайният проход в библиотеката извеждаше в
района, където бяхме паркирали. На малкото площадче край параклиса на Медичите. Тъпо.
Разбира се, трябваше да ос тавим колите малко по-надалеч. Бяхме пристигнали с два ав-
томобила. Приятелят на Анджелика ни зае не само револве ра си, но също така и един фиат на
доизживяване. Ръждясала панда от 1980. И той като Бричката се движеше с комбинация от
бензин и инат. Планът ни бе да върнем минито на приятелката на Анджелика същата вечер и да
продължим с фиата.
За този план можехме да забравим.
Очакваха ни, седнали върху предните капаци. Двама на фиата. Двама на минито. Монаси.
Несъмнено. Облечени в черно. Със скръстени ръце.
Аз и Анджелика спряхме.
Мъжете се изправиха.
– Писмото! - извика един от тях. Дори нямах желание да им се обяснявам, че не беше у
нас.
Вляво от нас, откъм някакъв вход, където се бе притаил, се зададе мъж.
Измежду мен и Анджелика.
Бърниках из джоба си за револвера. Ала беше заседнал. Цевта се бе заклещила в няка къв