шев. Отчаяно се мъчех да го изтръгна.
Сега монахът стоеше до Анджелика. Как ли не дърпах ре волвера. Мерникът бе заседнал в
подплатата. Дали такива неща се случват и на други освен мен?
Анджелика нанесе висок ритник, който улучи мъжа точно над лакътя. Чух как ръката му
се счупи. Сухо изпукване. Той се олюля назад със стон. Ръката стърчеше под ъгъл.
От съседна уличка дотърчаха още двама. Нямаше как да са доловили какво бе направила
току-що с колегата им. Анджелика се нахвърли на нападателите в същински танц от ритници и
удари. Предни ритници. Въртеливи. Удари. Пъшкане. Скоро единият се преви на две, бореше
се за въздух. Другият лежеше на тротоара, наполовина загубил съзнание.
Най-сетне успях да изтръгна револвера от подплатата на джоба и го размахах наоколо.
Някакви случайни минувачи ни зяпаха с объркването и безпокойството, които подобава ха на
сцената. Един водеше разпален разговор по мобилния си телефон.
– Свине! - кресна Анджелика на мъжете. - Ако нещо се случи със Силвио и Лоренцо...
Насочих оръжието към двама монаси, които се приближаваха.
– Спрете!
Не спряха. Навярно заради италианското ми произноше ние. Пък може и да бяха
неустрашими. Или просто глупави.
– Спрете! - викнах по-силно.
Продължаваха. Сигурно не вярваха, че ще стрелям. Но го сторих.
Първият куршум улучи паважа и рикошира към ято гълъби, който се разлетяха.
Изстрелът накара двамата монаси да поспрат за кратък миг. После продължиха. Към мен.
Явно си бяха въобразили, че няма да дръзна да стрелям повторно. Направих го. Както и че Бог
бе на тяхна страна. Не беше.
Този път се прицелих в бедрото на единия. Стрелях. Улучих. Онзи падна с отсечен вик.
Някъде в града се разбуди полицейска сирена. Иззад гърба ми дотичаха още двама-трима
монаси. Този път обаче разколебани. Заплашвайки мъжете наоколо си с револвера, съумях да
отворя вратата на фиата. Седнах вътре. Заключих. Запалих двигателя. Избибитках на
Анджелика. Един от монасите се опита да изтръгне вратата. Да се беше понапънал още малко,
сигурно щеше да се справи. Междувременно тя се бе придвижила по посока на минито.
Връхлетя вътре и за ключи. Монасите думкаха с длани по прозорците на колите. Включих
фиата на скорост и свърнах надясно. Анджелика ме последва. Един монах направи опит да се
изпречи на пътя ми. Нареди ми да спра с разперени пръсти. За какъв се мислеше? Не спрях.
Нямаше как толкова бързо. Затова направо го блъснах. Остана да лежи върху капака. За
секунда-две погледите ни се свързаха. Май че се чудеше дали да не се вкоп чи в чистачките.
Нещо в собствения ми взор трябва да му бе намекнало, че идеята не беше особено гениална.
Пусна се и се претърколи по капака.
В огледалото съзрях кола, която излезе на пълна газ от една пресечка наблизо. Шевролет
силверадо.
На първото кръстовище свърнах вдясно. Същото напра ви и Анджелика. И преследвачите.
Навътре в тясна улич ка. Всъщност проходче. Анджелика ме следваше по петите.
Преследвачите - на 10-15 метра зад нея. Насред уличката набих спирачки. Спрях. Анджелика
мигом схвана плана. Изключи двигателя на минито. Дръпна ръчната. И взе ключове те. Преди
онези да проумеят какво се случва, тя притича във фиата. Подкарах го бясно.
В тесния проход онези бяха заклещени зад изоставеното мини на Анджелика.
ГЛАВА 18
Нощ в Пьомбино
Флоренция - Гросето
нощта срещу четвъртък
I
В сенките. Тъкмо там са. Вярвайте ми. И аз поназнайвам нещичко. Винаги в сенките. Там
тъкмо се крият. Демоните. Таласъмите. Адски зелени изчадия, които са се загнездили в теб,
разположили са масата за къмпинг, стъкмили са грила, запалили са цигара и са си сипали по
една ракийка, та са се облегнали и обнадеждено чакат всичко да отиде по дяволите. Както и
става. Рано или късно. Онези, дето се хилят, когато в миг на глупост се задоволиш с обрата,
дето животът е на път да придобие. Онези, които те дърпат по-надълбоко в помията, когато си
си втълпил, че започваш да контролираш битието. О, просто ме попитайте! За богове. Ангели.
Дяволи. Демони. За мен религията е колективна лудост. Всеобщо единодушие по отношение на
абсурдното. Да вярваш озна чава да се отдадеш на неизвестното и да го изпълниш с
наизмислени отговори. Пожелателно мислене. Някои откриват своя бог в свещени писания, в
непогрешимостта на догмите, възнесена от нагоденото убеждение в сакралната сила на ли-