тургиите. Други търсят бога в покрайнините на съществованието, където никой не тръгва да
дири без надеждата да намери нещо неоткриваемо. Ангели хранители. Окултни по мощници.
Починали предци. Представата за един Бог, който бди над нас и ни желае доброто.
Ултимативният копнеж. Силата на вярата... Ала всички религии си имат две страни. Съдържат
баланс. Светлина и мрак. Ин и ян. Черно и бяло. Топлина и студ. Тишина и шум. Мир и хаос.
Добро и зло. За противотежест на боговете и ангелите разполагаме с дяволите и демоните.
Намираме ги в сенките. Тъкмо там са. Наполовина видими, наполовина прикрити. Винаги в
сенките. За какъв се мислиш ти? - вият те, беззвучно пронизително, когато най-сетне нещо ти
се удаде. Притичват се да закрият слънцето, когато някой необикновен ден то озари живота ти.
Тъкмо в сенките се намират. Винаги в сенките.
II
Порехме нощта подобно на кораб сред огромен океан от мрак. Флоренция оставаше зад
гърба ни. Опасен град. Очевид но. Сега усещахме по-голяма сигурност. Далеч бяхме от Фло-
ренция. Ако там имаха известен контрол над нас, сега бе невъз можно да ни издирят. Нито
бандитите, нито полицията. Пока ната на Томазо Базари пасваше перфектно. Вместо да минем
по най-бързия път за Гросето, избрахме обиколния през Лука и Пиза. Само за да объркаме
преследвачите си. Монаси и тем подобна паплач. С Анджелика се безпокояхме за Бернардо
Качини. Дали и той бе сполетян от съдбата на Реджина и Теофилус? Ами Карло Челини и
Пиеро Фичино? На няколко пъти спирахме на бензиностанции, за да се обадим. Карло Челини
вдигна на мига. По една или друга причина - може би не знаеше нищо секретно или опасно -
той не бе цел на монасите. Пиеро Фичино бе изключил мобилния си телефон, ала беше записал
ново приветствено послание, че бил на продължително пътешествие. Бернардо Качини не
отвръщаше. Не бе необходимо това да значи нещо. Може да се бе покрил. Избягал. Като нас.
Да се е престорил на невидим. В Ливорно Анджелика се обади в полицията с молбата да
проверят библиотека Лауренциана. Не каза името си. Забързахме напред в нощта. Утре, казах ѝ,
можем да продължим от Гросето за Рим, да проучим римската катедрала в търсене на нови
насоки. Усещах, че нещо ни очаква в la сattedraie della diocesi di Roma. Навярно тайните на
Макиавели, Нострадамус и Микеланджело.
III
Паркирахме под някакви дървета на възвишение в покрайнините на Пьомбино. Ако не бе
чак толкова тъмно, щеше да се открие фантастична гледка към Тиренско море. Долу, в черната
бездна, мъждукаше някой и друг фенер. Бяхме решили да спим в колата. Струваше ни се по-
безопасно, отколкото да се регистрираме в хотел. От всички възможни гледни точки. Бяхме си
накупили някакви пакетирани провизии, вода и бутилка тосканско червено вино. Макар да бе
посред нощ, двамата с Анджелика се чувствахме твърде напрегнати, за да заспим. Улична
лампа осветяваше купето на колата. Заревото | синееше с металически нюанс. Сякаш за съвсем
първи път имах възможността да видя истинската Анджелика Морети. Действителната. Онази,
дето битуваше някъде отвъд блесналите, очертани с контур очи и бухнала та руса коса, и ружа,
и всичките очарователни факти, и веселия смях. Красотата | наподобяваше тънка мембрана,
лъскав пласт върху нещо, за което можеш само да подозираш, нещо неподлежащо на
дефиниция. Слой върху много други. Дълбоко под всички тези външни обвивки прозираше
нещо не толкова перфектно и красиво като модел - сякаш прелестта на Анджелика Морети по
някакъв удивителен начин бе илюзия, създадена от представата за нейната красота. Буйната
коса и гримът, и фигурата, и лакираните червени нокти, и бижутата оформяха съблазнителна
халюцинация, външна обвивка, маска, прикриваща действителната | същност, която изобщо
нямаше желание да разкрие.
Заседяхме се, разговаряхме. Разказах | за живота си, за татко, който падна от скала, и за
напрегнатите отношения с мама. Попита ме дали си нямам някоя любима, която да ме чака у
дома. Точно в момента не, отвърнах. Опашата лъжа, години наред не бях имал приятелка.
Когато | споделих за времето в клиниката, тя се разплака. Това продължи няколко минути. Не
казах нищо. Тя избърса сълзите си и се изсекна в носна кърпичка. После ми разказа, че свирела
на обой в оркестър. Там именно срещнала Лоренцо. Ръководела културния отдел в местния
филиал на Кориере дела Сера във Флоренция. Бях прекарал с нея три денонощия, а си нямах