И им рече техният пророк: Знамението, че той ще ста не владетел, е идването на
Саркофага при вас. В него има успокоение от вашия Господ и запазени реликви, оставени от
рода на Муса и рода на Харун. Носят го ангелите. Наистина в това има знамение за вас, ако
сте вярващи.1
– Та кажете ми - поде Томазо Базари, - по следите на кивота ли сте тръгнали?
– Това - отвърнах - би било прекалено. Но се натъкнахме на множество препратки.
Самите ние се питаме, възможно ли е да е случайно. Ако изобщо има нещо за намиране.
– Във всеки случай кивотът е съществувал в библейско време.
– Както го описват в Стария завет?
– Зависи от това, дали човек е вярващ. Ала не е невероятно израилските племена да са си
построили преносима светиня, която са мъкнели със себе си, а в крайна сметка е попаднала в
храма в Йерусалим.
– Ковчег, съдържащ скрижалите с десетте Божи заповеди?
– Отговорът отново зависи от религиозната изходна позиция. Някои вярват, че Бог е
предал на Мойсей десетте заповеди върху каменни скрижали на Синайската планина.
Конкретно и буквално. В такъв случай сцената трябва да им е изглеждала плашеща и
драматична.
Извади на екрана цитат от Библията:
А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и
много силен тръбен глас; и всичките люде, които бяха в стана, потрепераха. Тогава Мойсей
изведе людете из стана, за да посрещнат Бога; и застанаха под планината. А Синайската
планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим
от пещ, и цялата планина се тресеше силно. И когато тръбният глас се усилваше, Мойсей
говори, и Бог му отговори с глас2
С едва доловимо движение на върха на пръста, той из три текста от екрана.
– Други - продължи - смятат, че описанието на преда ването е алегорично, че заповедите
са религиозни и морални предписания, а камък символизира валидността им във вечността.
– Значи ако издирваме кивота и скрижалите с десетте Божи заповеди - какво можем да
очакваме да открием на практика?
– Освен ковчег с две каменни плочи ли? Да, ами, а де. Потвърждение? Разбиране?
Признание? Прозрение? Или нещо съвсем, съвсем различно?
– Спомняш ли си да си се натъквал на думата кървав дъжд във връзка с кивота? -
попитах. - Човек да търси кивота, където кръвта вали?
Той зачатка по клавиатурата:
– Не - отвърна гласът на робот без колебание.
– Ами гробът на Цезар? - намеси се Анджелика. Томазо Базари потъна в няколкоминутен
размисъл, преди да програмира отговора:
1 Коран, сура 2, стих 248.
2 Изход 19:16-19.
– Говори се, че Цезар в крайна сметка бил положен да почива в замъка Сант Анджело,
построен близо двеста години след смъртта му. Гробниците на древни императори и владе тели
са били разрушени при нападенията на вестготите през 410 г. Това е всичко, което знам.
– Възможно ли е да има връзка между кивота и Пития? - попитах аз. - Сто на сто си чувал
за текста в полето на Сodex Amiatinus - за Пития, която поела божествения дух на Господа и
получила ясновидския дар?
Той напечата отговора:
– Връзката между кивота и Пития ми изглежда лишена от смисъл. Историята за Мойсей
така и не е датирана, но на базата на исторически позовавания множество специалисти се
изкушават да поместват епохата, когато е живял, във времето около 1400 г. пр. Хр. Плюс минус
няколкостотин години. Делфийският оракул е по-млад с поне 600 години. Чисто теоретично е
възможно кивотът да е бил отнесен в храма на Аполон, ала историята на Пития и храма е
толкова добре документирана, че е съвършено невъзможно кивотът да е бил съхраняван там
повече от хилядолетие в пълно тайнство.
– Ами текстът в полето - възразих аз.
– Подобна бележка сама по себе си няма кой знае каква стойност. В хода на историята
монаси, копирали стари текстове, са добавяли в полетата от всичко по малко. Това може да се
дължи на какво ли не: от благочестиво желание да поправят или задълбочат текста до
вандализъм или хуморис тични опити. Ала дори тази бележка да е непонятна нам в нашето
време, не е сигурно, че е била чак толкова неуместна при написването на текста. Твърди се, че
Сodex Amiatinus крие тайни насоки към кивота. Преди болестта да ме споле ти, разлиствах
кодекса седмици наред в библиотека Лауренциана. Нищо! Нищичко не намерих. Това, разбира