се, не означава, че не съдържа нищо - за окото, което знае точно какво да търси.
– Познаваш ли Бернардо Качини? - попитах.
– Главният библиотекар на Лауренциана? Не го познавам лично, но сме водили
кореспонденция по някои исторически и теологични въпроси. Защо питаш?
– Опитваме се да проумеем тези библиофилски мрежи. Макар да бяхме обещали да си
мълчим относно голямата тайна, изпитвах нужда да попитам Томазо Базари: - Какво знаеш за
Александрийската библиотека?
Нищо в реакцията му не издаде да е бил запознат с тайната, която Бернардо Качини бе
разкрил пред Анджелика и мен. Необходимо му бе дълго време, за да напечата лексика лен
отговор за историята и краха на библиотеката.
– Но като стана дума за древни писания - каза той, - разполагам с информация от съвсем
различно естество, която, вярвам, може да ви заинтригува.
III
Задвижи инвалидната количка и отиде до маса, на която бе оставена кафеникаво-жълта
папка. Отгоре й бе изписано:
NAG НАМMADI
CODEX XIV
Кодекс 14?
Значи папката или бе фалшификат, или съдържаше сензация. Текстовете Наг Хамали -
сборник гностични съчине ния, открити в Египет през 1945 г. - се състоят от дванайсет томчета
папирус, подвързани в кожа. Или тринайсет, ако броим и хвърчащия екземпляр, открит в
кориците на Кодекс VI.
В библиотека Наг Хамали няма никакъв кодекс 14.
– Тази папка съдържа фотокопие на коптски ръкопис от преди 1800 години, открит в Наг
Хамади през 1945. Текстът е препис на много по-стар ръкопис. Ще откриете приложена и
преведена модернизирана версия на коптския текст. Интересното в него е, че проявява известни
прилики с други, старозаветни писания. Същевременно представлява описание на кивота и
скрижалите с десетте Божи заповеди.
– Кодекс... 14? - обадих се аз.
Томазо Базари се засмя. Гримасата още повече изкриви лицето му.
– Научил си си урока за Наг Хамади.
– Във всеки случай знам, че не съществува кодекс 14.
– По-малко от петдесет души на този свят са наясно, че кодекс 14 съществува.
– Как си се добрал до толкова рядък ръкопис?
– Ще ми се да ти отговоря, че съм се натъкнал на него в някоя пещера, докато все още бях
пъргав и чевръст. Ала ис тината е, че го купих от един антиквар в Рим, Луиджи Фиакини, който
на свой ред го бе докопал през 1977 по най-за-обиколни пътища, посредством търговци на
черната борса, антиквари, корумпирани уредници на музеи и посредници.
Луиджи, стари разбойнико.
Отворихме папката и побързахме да разгледаме копието:
Така са изписвали собственото име на JHVJ - Яхве - на палеоеврейски. Следваше текст на
коптски, нечетим за мен и Анджелика, затова разлистихме превода:
И пред мен, на земята, стоеше ковчегът на завета, слава на Бога;
ковчегът е от акациево дърво, дълъг два лакътя и половина, широк един
и половина и висок един и половина, обкован в чисто злато и отвътре, и
отвън, обрамчен със зла тен кант. Отлети са четири златни пръстена, и
четири крака - по два от всяка страна. В пръстените са вкарани колове
от акациево дърво, покрити със злато, та да може ковчегът да се носи
на тях. И виждам два херувима от ковано злато, един от едната страна и
един от другата, та разперените им криле да се докосват върху
умилостивилището. Скрижалите са повити в платна от най-отбран лен
и вълна - виолетови, пурпурночервени и кървавочервени, - а отгърнат
ли се, виждам свещените скрижали в ковчега. И гледай ти, те са две,
две са на брой, а на цвят са сребристобели като косата Господна и
сребристосиви като Синайската планина, а аз приближавам, сред
заревото на скрижалите, и ме изпълва Господният дъх.
– Какво според вас е това? - попита Томазо Базари. Думите отново бяха програмирани,
сякаш цяла нощ бе будувал, предсказвайки развоя на разговора.
– Ранна версия на Петокнижие? - предположих.
– Не. Това е единственото историческо свидетелство на очевидец на кивота, което не е
поместено в Библията. Най-интересната част ще откриете на следващата страница. -
Монотонният роботизиран глас не се доближаваше и на йота до онова, което бих си представил
като ентусиазирана интонация: - Там можете да прочетете какъв ефект е оказал кивотът върху
нашия неизвестен автор:
Коленете ми се подкосяват и поддават; коленичил, съзирам пред очите си най-ясни цветове,
блеснали, както никога не съм ги виждал преди: червени и оранжеви, жълти и зелени, синьо и
индигово, виолетово и тюркоаз. Наоколо ми всичко се събужда за живот, всичко мъртво,