камъните по земята и планините в далечината, всичко живее, всичко диша; и виж ти, и
рекох: небето се отваря пред очите ми, надниквам в рая, осанна; хиляди ангели греят като
най-чисто злато и най-лъскаво сребро, пеят с най-ясни гласове. И ето, мигом съзирам
Господа, нашия Бог, дето е разлял великолепието си по небето и земята, дето царува над
херувимите, да, явява ми се и аз славя Господа, моята планина, моята крепост, онзи, дето
снижава небето и слиза, понесен от херувими, с гръмовен глас, в Неговата светлина ми се
разкрива прелестта на рая. И в присъствието на Господа времето спира, понеже вече няма
време, няма минало, няма настояще, няма бъдеще, всичко е едно, всичко е сега, всичко е било и
ще пребъде: Мигом съзирам миналото и бъдещето на целия свят, откакто Бог е създал
земята до най-сетния ден; и виждам всеки ден, дето ще дойде, с войни и страдание, със заник
и смърт. Всичко виждам. И в отчаяние изкрещявам мъката си, и двама от свещениците ме
отнасят далеч от ковчега и скрижалите, и ето, в миг изчезна райското видение, та изпаднах
в най-дълбок сън.
– Защо досега не си споменал на никого за този текст? -попитах изумен.
Този въпрос не го бе предвидил. Ето защо се принуди да напечата отговор, повторен от
гласа на робот:
– Първо на първо - не смеех. Все пак съм купил ръкописа на нелегалния пазар. В своя
защита ще изтъкна, че анонимно разпратих копия до учените, които се занимават с анализа на
Наг Хамали. Това обаче не ме освобождава от моралната и юридическа отговорност, разбира
се.
IV
Най-известното от петдесет и двете гностични писания в библиотека Наг Хамади е
Евангелието на Тома. Някои смятат, че откриването на Наг Хамади издава начина, по който са
били цензурирани критически и алтернативни текстове, като не са били включвани в Новия
завет. Истината ще да е далеч по-малко драматична. Библията не е побрала всичко. В
библейския канон са били включени единствено преданията с най-голяма религиозна и
теологическа тежест във вековете след разпъването на Исус.
И все пак не откривах някакви очевидни насоки в кодекс 14. Ето защо реших да
изпробвам една от мъглявите си хипотези върху експерт като Томазо Базари.
– Подозирам, че решението - или поне решаваща насока - трябва да се търси в църквата
„Свети Петър". В писмо от Микеланджело до Нострадамус - което прочетохме у Теофилус дьо
Гарансиер - Микеланджело упоменава Макиаве ли и тяхна обща тайна. Ала каква? Нещо, което
е било отнесено на съхранение от катедралата в римската епархия?
– Ама, Бьорн - намеси се Анджелика. - Църквата „Свети Петър" никога не е била
катедралата на Рим. Това е Латеранската базилика!
Поправката и неодобрителният ѝ поглед ме накараха да се изчервя.
Томазо Базари въведе следното в машината за четене:
– При това е немислимо един Медичи да укрие каквото и да било в Рим. Микеланджело
да, но Макиавели или Медичите? Едва ли! Ако трябва да гадая, по-скоро бих допуснал, че
насоката от Микеланджело е свързана с онзи, който е бил пастор в Латеранската базилика по
това време.
– Нещо, което, разбира се, всички знаят... – измърморих.
Отново му бе необходимо време, за да напечата текст, който доби леко комични нотки,
понеже го издекламира металическият глас:
– От 1508 до 1534 пасторът се нарича Алесандро Фарнезе. И кой е това? Именно
бъдещият папа Павел III. Онзи, дето учредява Римската инквизиция през 1542. А кой е бил
секретар на Павел III? Именно младият Марчело Червили дели Спаноки - който сам става папа
Марцел II. Може би тайната на Микеланджело се е отнасяла до връзките им с Vicarius Filii Dei?
Марчело Червини дели Спаноки е бил приятел от студентските години на Франческо Франчо-
то, който на един по-късен етап става кардинал в монаше ския орден. Или пък е възможно да се
касае за нещо толкова банално като архитектурно поръчение, което Микеландже ло е изпълнил
в пищния дворец на пастора, Фарнезе в Рим? Нито църквата „Свети Петър", нито Латеранската
базилика е функционирала като скривалище за съкровището на Медичите. Явно става дума за
нещо коренно различно. При това е очевидно, че Медичите са пазели тайна с исторически
измерения.
Александрийската библиотека, помислих си. Ала не же лаех да издавам нищо.
– Привързвали са към себе си ерудираните мъже на свое то съвремие - Макиавели,